Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.
Не знам как изглеждат тези четиридесет различни равнища, на които се разгръща мелодията на нашата съдба, но определено ми допада това да знам, че съдбата ми не е предопределена. Е, може би руслото, в което реката на моя живот тече, е – но не и начинът, по който аз избирам да плувам в него. Да знам, че не всичко е предопределено, ми носи вдъхновение. А когато разбирам, че не всичко зависи от мен, усещам смирение. Когато обединя тези двете – вдъхновението и смирението, разбирам как да виждам правилните пропорции Свобода в живота си и така се уча по-добре да свиря на своя инструмент. Вероятно в това е малкият трик на големия въпрос за съдбата?
Промените в живота
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?
Несъпротивление на промяната. Това също е урок на любовта. Неговата същност е в приемането. Съпротивлението идва от ума, който има нужда да разбира, за да се чувства сигурен. Но животът е толкова сложен, че как бихме могли да знаем всичко за мистерията на неговата материя?! Със сигурност картината на света и нашето място в него е толкова голяма, че няма как да я поместим в границите на малкия си ум. Когато сме наясно с това, можем да понесем фрустрацията на незнанието и да улесним процесите на приемането. Защото – откъде знаем, че „това, с което сме свикнали е по-добро от това, което ще дойде на негово място?
Първата крачка

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.
Ако в момента се чудите какво да направите, ако целта изглежда твърде далечна, твърде недостижима или твърде сложна – задайте си само един въпрос – коя е първата крачка? И направете само едно нещо – тази крачка. Коя е следващата крачка ще стане ясно едва след това. Така се твори в партньорство с живота – като стоим отворени за възможностите и правим само една крачка. Първата крачка,… следващата крачка.
Търпението
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.
Търпението е израз на вътрешна сила и без него не можем да развием силата на любовта. Именно в това виждам красотата на цитата по-горе – показва ни, че търпението, което е свързано с любовта, може да вижда в бъдещето – когато розата вече е разцъфнала, а луната е станала пълна. Когато дълбоко вътре в сърцето си знам, че накрая всичко ще бъде наред, ми е много по-лесно да чакам и да се отпусна с доверие, че Животът ще ми донесе точно това, от което се нуждая.Просто трябва да чакам да узрее времето за това. А докато дойде това време, мога да правя това, което се прави, когато растат розите и луните – да се наслаждавам на процеса. Кой е казал, че търпението трябва да бъде нещо неприятно?
Благодарността
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.
Бъдете благодарни! Казват, че това, което ни ограничава, ни предпазва. Ако точно днес има неща, за които ви е трудно да сте благодарни, може би точно те са важните неща за вас сега, чиято ценност ще откриете някой ден в бъдеще? <strong>Дори и прозрението за смисъла на случващото се днес да дойде в бъдещето, не отлагайте за бъдещето благодарността! Нека тя да е мантрата за днес, за утре, за вдруги ден… завинаги. Казват, че най-хубавата молитва е благодарността…