„Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност. – Паулу Коелю“

Сбогуванията винаги са трудни. И болезнени. Да се разделиш с това, с което си свикнал и което познаваш, е плашещо. Неизвестността е плашеща. И често избираме да си останем там, където вече не принадлежим. Там, където отдавна не принадлежим. Просто защото мястото не крие изненади. Научили сме се да не обичаме изненадите. Научили сме се да се страхуваме от тях. Научили сме се да се страхуваме от живота. А всичко, което искаме и което заслужаваме, ни очаква там – в зоната на изненадите, в зоната извън комфорта. Там ни очакват истинските предизвикателства. Там ни очаква истинският ни живот. Там ни очаква истинското ни аз. Нека се осмелим да рискуваме. Нека се осмелим да захвърлим оковите, които сами си надяваме. Нека започнем на чисто. Нека забравим ролите, които сме свикнали да изпълняваме, етикетите, които сме свикнали да носим. Нека станем, нека бъдем СЕБЕ СИ.

Текст:http://mostzaknigi.com/