Как да се науча да изразявам и да се наслаждавам на емоциите си?

Ако си задавате този въпрос, ще осъзнаете, че в емоциите няма нищо погрешно. Защо трябва да ги прикриваме постоянно? Защо трябва да се окичваме с фалшива усмивка? Защо трябва да потискаме усмивките или сълзите си? Защо трябва да живеем в поза?

ДА сме емоционални не е белег на слабост, колкото и в наши дни да изглежда точно така. Просто това е живот по собствените ви правила. Решението да прегърнете собствените си емоции е също толкова важно, колкото решението да сте благодарни, да се движите напред или да бъдете щедри.

В момента, в който приемете своите емоции и своята емоционалност, животът ви ще се промени. Най-малкото защото това означава, че ще приемете себе си със своите силни и слаби страни, в пълния си потенциал, независимо от мнението на околните. Това е освобождаване!

Ще се научите да обичате безусловно! Независимо от страха от неизвестното. Ще се научите да се доверявате на хората. Ще постигнете известна мъдрост, която ще отключи много пътеки в живота ви.

Ще се почувствате много по-леки, защото потиснатите емоции са тежест, с която живеете. Този емоционален и психичен багаж се превръща във физически с времето. Затова се появяват и болести.

Въпросът „Защо съм толкова емоционален?“ звучи като вина в нашето общество. Така постепенно започваме да потискаме емоциите си и да издигаме хладнокръвието в култ. Избираме хора без емоции да ни управляват, но именно в това се крие проблемът.

Нашите емоции са ни дадени по някаква причина. Когато се вслушваме в тях, откриваме истини, прозрения, мъдрост, която всеки от нас изначално носи в себе си. Нормално е да изпитваме тези емоции, но не е нормално да ги потискаме и да се преструваме, че не съществуват.

Уважавайте своите емоции!

Магдалена Ангелова