Мамо, защо плачеш? – попитало едно момченце майка си.
– Защото съм жена? – отговорила му тя.
– Не разбирам – казало детето.
– Никога няма да разбереш – прегърнала го тя.

Малкото момче попитало баща си:
– Защо мама плаче сякаш без причина?
– Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.

Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Затова попитал Господ:
– Господи, защо жените плачат толкова лесно? Господ отговорил:
– Когато създавах жената, я направих специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая й дадох сълзи, под които да се приюти. Те са й дадени по право, да ги използва, когато има нужда.

Виждаш ли, сине – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си. Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.