Всеки, който е имал и има малко дете, знае, че да сте някъде без него, е изключително трудно. Не само защото ви липсва, а защото и на вие на него му липсвате – всяка раздяла е тежка за малкото дете. Но, тъй като не можете винаги да бъдете до детето си, тези раздели са нещо полезно за него, за развитието на емоционалната му независимост, въпреки че в началото може да бъде трудно.

Някои родители, за да избегнат момента със сълзите на детето си, излизат тайно, без то да разбере. Но трябва да знаете, че никъде не трябва да излизате, без да се сбогувате с детето си. Да излизате тайно е нещо, което може да нарани детето ви, и то много тежко.

Фактът, че не чувате, когато детето ви плаче, не означава, че то не страда, особено в момента, в който осъзнае, че ви няма. Когато детето ви плаче, защото вижда, че тръгвате, това е, защото е тъжно. Но, когато плаче, защото осъзнава, че ви няма, това може да предизвика у него чувство за самота, тъга и отчаяние.

Малките деца тежко понасят раздялата с родителите си, защото ги възприемат като защита и средство за удовлетворяване на потребностите им.

Длъжни сме да НЕ игнорираме чувствата, които провокират усещането за самота в малкото дете.

ШОК

Отначало децата обикновено започват да плачат, да се сърдят или да изпадат в истерии. Следва усещане за тъга и за тревога.

БЕЗЗАЩИТНОСТ

Когато децата изведнъж осъзнаят, че родителите им ги няма, светът им може да рухне и да развият усещане за беззащитност. Ако излизате тайно, децата няма да знаят кога отново ще го направите. Започва да се чувстват неловко и беззащитно.

СТРАХ

Вместо да учите детето си да се справя с разделите, да бягате от него помага за безпокойството му. Когато се завърнете вкъщи, това чувство само ще се засили. Детето през цялото време ще е под напрежение, че отново ще остане само.

ВИНА

Ако всеки път си тръгват на пръсти, детето ви ще започне да изпитва вина за това. То мисли, че е направило нещо неправилно и заслужава да остане само. Това може да повлияе на самочувствието му, да мисли, че не заслужава вашата любов.

Отсъствието ви без обяснения може да се отрази в бъдеще на поведението на детето ви – да се наблюдава агресия при него, дори да има трудности в училище или в комуникацията с други хора.

Всеки път, когато излизате, но казвате на детето си, че това е за малко и че отново ще се върнете при него, изграждате отношения, основани на доверие. В началото може да е трудно, но с времето то ще осъзнае, че може да ви се доверява (дори и да не се върнете навреме, все пак ще се върнете при него). Така помагате за вашето открито общуване, което ще бъде решаващо в комуникацията си в неговата тийнейджърска възраст.

Как правилно да се разделяте с детето си, за да не се превръща това в трагедия за него?

Подгответе почвата – тръгването ви не трябва да бъде неочаквано за него, за даможе то да свикне с това. Но не трябва да предупреждавате за излизането си и прекалено рано. Достатъчни са 15 минути преди излизане, за да свикне детето с този факт.

Обсъдете с детето си какво ще прави то, докато вие няма да сте заедно с него – ако му оставите някакви „указания“, то ще бъде доста по-спокойно и уверено, възможно е дори да бъде мотивиращ за него този момент. („Когато дойде баба, ще сложиш пижамката и заедно ще почетете книжка.“)

Кажете на детето си кога ще се приберете – така то ще се чувства по-защитено. То ще знае, че всеки път, когато излизате, задължително ще се върнете. Ако не знаете кога точно ще се приберете, може да кажете: „Ще се върна, когато се нахраниш“ или „Ще съм при теб, когато се събудиш“. Когато се приберете, подчертайте своето завръщане – така ще закрепите доверието между вас.

Установете ред – навиците помагат на детето да усети контрол над ситуацията и му помага да приложи теорията на практика. Обърнете внимание: сбогуването трябва да бъде кратко. В противен случай то може да започне да плаче.

magiangelova.bg