Откакто стартирах личния си блог (preslavapetrova.com), преживях доста неща – част от тях имах нуждата да излея в него, а друга да запазя за себе си. Това ми показа колко трудно е да си отговорен и да си винаги „ОК“, дори и когато не си „ОК“.
Може би затова и се изморих и имах нуждата да не пиша известно време или да пиша неща, които стават бързо и лесно. В интерес на истината писах много, но все в тефтера си и то неща, които не знам дали ще излязат от там скоро. Не исках да публикувам какво да е. Просто така го усещам. И се оставям на това чувство.
Като говорим за чувства… Наскоро намерих нов канал в YouTube, на който му разкатавам играта. Там попаднах и на най-силната „мотивационна реч“ относно любовта, която съм слушала. В кавички е, защото звучи нелепо да говоря за мотивация за любов.
Всъщност тя не е просто за любовта, а за разбитото сърце. Описателна е по начин, който ако си изпитвал така любов да те накара да преживееш отново част от болката от загубата й, да ти стане гадно, да се чувстваш нищожен и безпомощен, но и след това да ти олекне.
Да ти олекне от нещо, което дори не си си давал сметка, че се е събирало през цялото това време. Ако ли пък не си… думите звучат красиво, но ти показват, че тепърва ти предстои да се отдадеш на това чувство. Разбира се, любовта към друг човек е възможна едва след като сме обикнали себе си, има много нюанси и вариации, но не искам да се спирам върху това в момента. Надявам се, че който чете е наясно с това.
По принцип не се хващам на такива клипчета. Не обичам блудкави истории и речи по-дълги от 4-5 мин., освен ако не са на автор, когото харесвам. Е… тази е 11 мин. И това не ме спря. Не ми е и омръзнала. Всеки път намирам нещо ново в нея и повярвайте ми, обяснява доста неща…
И не е нужно да си затрупан с носни кърпички и сополи, за да научиш нещо от нея. Обмислям да я преведа. Преди време комуникирах с автора и сега отново му писах за разрешението да го направя. Тук ще оставя само една малка частица от нея, а именно финалът й…
Слушайки я за първи път, човек най-вероятно би решил, че краят ще е, че животът е гаден и не струва, но в действителност е доста истински и смислен… До някаква степен, за да бъде разбран трябва да е чуто и всичко останало, а и има много хубави моменти и не само накрая, но физически нямам възможност да споделя повече от това в момента.
„Вярвам, че любовта е най-великото нещо, ако е истинска. Любовта е да бъдеш влюбен толкова силно, че във всеки дъх на другия човек да откриваш себе си; в очите му да виждаш изцяло душата си; в докосването да си давате обещания завинаги.
Ако имате всичко това, това е чудо! Това е чудо, за което обаче плащаме висока цена, за да го изпитаме. Цената, която плащаме е мъчителната агония да го имаме. Цената, която плащаме е да наблюдаваме внимателно и да се чувстваме изгубени, когато си отиде.
Болезнено е, да, но не е поредния пирон в ковчега, имащ за цел да ни довърши. Не е краят на това, което всъщност си. Истинският подарък в това да имаш любовта и след това да я изгубиш е скрит. Загубата не е краят на всичко, което си… тя е началото.
И ако не се научиш да виждаш това, никога няма да видиш и истината, че загубата и разбитото сърце не са отсъствието на любовта. Те също са любов, просто са другата страна на любовта, която те вика по-близо до себе си.“ – Анджело Аяйи (motivationhq.co)
Малко послепис… Нямам претенции за идеалния превод. Част от речта не се чува и е трудно да се разбере. Нямам за цел да споделям личното си мнение относно цитата (поне не в момента), особено частта с влюбването, защото мога да говоря до утре. Просто исках да го споделя и да регистрирам, че съм жива, макар и WordPress да ми е сърдит.
Между другото сега като пиша заглавието на текста се сещам за един цитат на Мадлен Алгафари: „Обратното на любов не е омраза. Обратното на любов е страх…“
Надявам се да има хора, на които да им допадне. Ще бъде доста трудно да го преведа цялото. Не че езикът е супер висок, но е пълно с литературни описания, които ще ме озорят. Затова и реших да преведа първо малка част – да пробвам себе си, а и да знам какви ще бъдат вашите реакции.
До скоро!
