Из виртуалното пространство снове едно видео на Кобилкина, в което тя съветва жените, за да си набавят „свестен мъж“, да събудят своята женственост, като рязко оглупеят, станат „глезли“ и упорито използват следните „очарователни“ фрази: „Да, скъпи, прав си, аз за нищо не ставам!“, „Ни мога, ни знам, глупава съм!“. Подминах видеото с усмивка и с мисълта, че за всеки влак си има пътници и че жените, които биха повярвали на това, са от онази порода силиконови кифли, за които всъщност горните съвети вероятно биха помогнали да си хванат мъж, само дето няма да е свестен. Макар че „свестен“ по моята и тяхната ценностна система със сигурност означава различни неща.

Та бих го подминала, ако не ме беше стъписал един разговор със симпатично, интелигентно, четящо, много свястно девойче на 17 години от елитна езикова гимназия, дъщеря на моя приятелка. Заговорихме се за наближаващия 8 март, за любовта, връзките, секса и женствеността. Тя ми сподели, че следяла Кобилкина, гледала уебинарите й, дори веднъж ходила на нейна лекция заедно с приятелките си. Моят искрен смях я стъписа. Аз помислих, че го правят, за да се забавляват над нещата, които тя говори. Оказа се, че греша. Оказа се, че тези умни и способни млади жени се вслушват в съветите на госпожата. И тогава дойде ред аз да се стъписам. Различната ми гледна точка я заинтригува. Заявих й, че аз МОГА, ЗНАМ и пак съм женствена и невероятно, но факт – имам страхотен мъж до себе си! И така се заговорихме как аз разбирам женствеността…

Женствеността не е поредната роля, която да играем!

Зарежете съветите как да си хванем и задържим мъж. В името на онези хиляди жени преди нас, някои от които са горели на клади, зарежете клишетата, мили момичета!

Женствеността цъфти не тогава, когато жената се прави на слаба, а когато дава проявление на своята естествена сила, когато притежава вътрешна цялост и здраве.

Женствеността не е дреха, която да облечеш, не е роля, която да научиш. Не е скрита в абсурдни заучени реплики, които да редиш, докато пърхаш с мигли. Женствеността не е клише. Тя не се определя от това какво обличаме, как се пъчим с гърдите си, как замятаме коси или как поклащаме бедра. Женствеността не е в размерите на обиколките. И най-вече не е в театралната безпомощност, с която се опитваме да изглеждаме тъпи и слаби, за да може мъжът да се почувства „голям, силен и умен“.

Женствеността е емоционалност. Тя е онази дълбока връзка със сърцето, която носи топлина, дълбочина, създава усещания. Женствеността е сексуалност, но не парадна и инструментална, а истинска, неподправена, освободена, но деликатна.

Женствеността е любовта към тялото. Любов, а не безкрайни изисквания, критики, нехаресвания. Женствеността не е идеалната пропорция, а грижата за женското тяло като символ на плодородието, на изобилието, на щедростта на природата. Женствеността е в удоволствието от самата теб, в нежността, с която даряваш грижа и радост на душата и тялото си.

Женствеността е в майчинския инстинкт. Но това не значи, че жената не е жена, ако не е станала майка. Това е едно абсурдно клише, което е време да зарежем. Майчиният инстинкт е един аспект на женствеността – на жената, която ражда живот, на пазителката на дома, на тази, която се грижи. И това може да се прояви в грижита за дете, но може да бъде изразено и в грижата за градината, за дома, в посвещаването на каузи, в творчеството. В самия процес на износване, раждане, грижа и пускане на свобода – на дете, идея, творба. Женската енергия на майката природа!

Женствеността е удоволствието от себе си, радостта от това да си жена.

Женствеността е и в спонтанността и играта. Истинската многопластова жена е и хлапачка понякога. Женствеността е и в онази щурата, дива, спонтанна женска същност на момичето, което, захвърлило високите токчета, тича босо по плажа, изоставило грима, роклите, възпитанието, се търкаля в окъпаната от роса трева и смехът й оглася простора.

Женствеността е в творчеството. Жената е творец! Съзидателната женска енергия е тази, която създава красота, хармония, цвят в женската душа и в нейния свят. Женствеността е в ръцете, които месят хляба, плетат чорапи, садят цветя, пишат стихове, рисуват картини. В очите, които горят с особения блясък на съзиданието.

Женствеността е смелост. Жената е пазителка на огъня. Тя бди над него и го защитава от набезите на зверовете. Когато светът й е застрашен, тя се превръща в боец, който черпи силата си не от мускулите на тялото, а от смелостта на сърцето. Женствеността е в дързостта и силата на жената да защитава своя огън и да не позволява той да загасне.

Женствеността е шаманство. Доверие в инстинктивната ни природа, в древната мъдрост на хилядите поколения наши майки и баби, чиито сълзи са поливали същата тази земя и чийто смях е огласял същите тези поляни. Във всяка от нас клокочи мъдростта на древната жена, онази, която е била едно с природата, със стихиите, със зверовете и бесовете на духа. Онази, която знае как да лекува душата, да приласкае тъгата, да прегърне болката. Своята и на другия.

Женствеността цъфти не тогава, когато жената се прави на слаба, а когато дава проявление на своята естествена сила, когато притежава вътрешна цялост и здраве. Когато говори на езика на мечтите и страстите! Когато е свързана със своята инстинктивна природа и черпи познание от видимите и невидимите светове на женската си психика. Когато не се страхува от силата си, а я приема, обича и владее.

Женствеността е сила, дързост, грижа, нежност, интуиция. Тя е река – дива и необуздана. Стихия от емоции. Женствеността е многоаспектна, многопластова, но най-вече тя е проявление на душата, на женската психика, на дълбоката ни интуиция.

Женствеността е удоволствието от себе си, радостта от това да си жена.

Затова, мили момичета, моля ви, зарежете клишетата! Няма нужда да се правите на глупави, за да бъдете женствени!

 

Деница Илчева е създател на Потока – пространство за творчество, танц и вдъхновение. Работи като неорайхиански аналитичен психотерапевт под супервизия, води групи за танцова терапия и танцова терапия за двойки. Автор е на програмата „Аз творя Живота си“, а също и на детска книга „Дъж и Кап“.