Да обичам означава да страдам…
Повечето от разговорите ми с близки приятели се въртят около него, проблемите му, мислите му, чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той…“…
Извинявам мрачните му настроения, сприхавия му характер или ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитвам да бъда негов психотерапевт…
Във всяка книга за самопомощ подчертавам всеки абзац, който би му помогнал…
Не харесвам повечето черти на характера му, но се примирявам с тях и вярвам, че ако съм достатъчно привлекателна и любвеобилна, той ще поиска да се промени заради мен…
Връзката ми ме излага на опасност – емоционално и дори физически…
Разпознахте ли в себе си някои от тези признаци? Ако е така, може би сте попаднали в капана на състоянието „да обичаш твърде много“, описано от психотерапевта Робин Норууд в книгата й „Жените, които обичат твърде много“, превърнала се в световен бестселър и помогнала на милиони жени по света да върнат живота си.
„Повечето от нас са обичали прекалено силно поне веднъж, но в живота на немалко жени това е повтаряща се тема. Някои жени са обсебени от партньора си до такава степен, че дори губят способността си да живеят нормално.
Случва се дори желанието да стане още по-силно, именно когато партньорът ни се окаже неподходящ за нас, нехаен или не може да ни предложи връзка. Тогава ние не само не го напускаме, а напротив – започваме да го желаем още по-силно и да имаме още по-голяма нужда от него. И така разбираме как копнежът ни за любов и самата любов са се превърнали в пристрастеност.
Пристрастяване е доста плашещо понятие. В ума ни изплува представата за наркомани, игли и саморазрушение. Думата не ни харесва и по никакъв начин не искаме да я свързваме с отношението ни към мъжа, когото обичаме. И все пак някои от нас са наистина наркомани, що се отнася до мъжете, и както при всяка друга зависимост, и тук трябва първо да признаем сериозността на проблема, преди да започнем да го преодоляваме и да се възстановяваме.
Ако някога сте имали усещането, че сте обсебена от мъж, вероятно сте достигнали до прозрението, че състоянието ви може да се дължи не на любов, а на страх.
Това е страх, че можем да останем сами, че няма да бъдем обичани, т.е. че сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. В такива случаи ние даряваме любовта си с отчаяната надежда, че обектът на чувствата ни ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това обаче страховете – и обсебването ни – се задълбочават и стигат до там, че да даваме любов в очакване на това да получим се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, любовта ни става все по-голяма. Обичаме твърде много.
За първи път разпознах явлението „да обичаш твърде много“ като определен тип психическа зависимост, след като в продължение на няколко години провеждах консултации с пациенти, които злоупотребяваха с алкохол и наркотици. След стотици разговори и беседи с пристрастените и семействата им стигнах до изненадващо откритие. Някои от пациентите ми бяха израсли в тежка семейна среда, други – не, но и в двата случая партньорите на повечето от тях произлизаха от силно обременени семейства и бяха преживели стрес и страдания, по-силни от нормалните.
Целта на книгата е да помогне на жените, които имат саморазрушителен модел на поведение спрямо мъжете, да признаят този факт, да разберат какви са причините за подобно поведение и да открият спасителния изход за промяната в живота си.
Искам обаче да предупредя, че за жена, която обича твърде много, книгата съвсем няма да е лесна за четене. А ако сте една от тези жени, но я прочетете набързо, без да се развълнувате или трогнете, или пък решите, че е отегчителна и дразнеща, ако не се съсредоточите или стигнете до единственото заключение, че ще е полезна за някой друг, ви предлагам да я прочетете отново след време. Всички сме склонни да отричаме болезнените за нас истини и не си ги признаваме. Какво по-нормално средство за самозащита от отрицанието, което действа несъзнателно и автоматично. Може би след време, когато отново прочетете книгата, ще можете да се изправите пред собствените си преживявания и по-дълбоки чувства и ще осъзнаете собствения си проблем.
Четете бавно и се опитайте да се свържете интелектуално и емоционално с жените и техните съдби. Историите на заболяванията вероятно ще ви се сторят твърде тежки. Уверявам ви, че е тъкмо обратното и това не са най-тежките истории. Сред стотиците жени, които обичат твърде много и които опознах лично и професионално, имаше и такива с много по-трагични и изпълнени със страдание лични драми. Ако характерите на жените и техните истории ви се струват много по-сериозни и безнадеждни от вашите, уверявам ви, че това е типичната реакция на повечето от пациентите ми. Всяка жена смята, че нейният проблем „не е толкова голям“ и дори изпитва съчувствие към другите жени, които според нея преживяват „сериозни“ страдания. По ирония на съдбата ние, жените, сме в състояние да откликваме със състрадание и разбиране на болката в чуждия живот, а оставаме слепи за нашата собствена болка. Това чувство ми е много добре познато, защото и аз съм обичала прекалено много почти през целия си живот, докато не платих скъпо с физическото и емоционалното си здраве и не се принудих да изследвам много сериозно модела си на поведение в отношенията си с мъжете. Последните няколко години работих упорито, за да коригирам поведението си. Това бяха най-удовлетворяващите години от живота ми.
Надявам се, че книгата ми ще бъде полезна за всички вас, които обичате твърде много, и ще ви помогне да вникнете по-дълбоко в реалната ситуация. Вярвам, че тя че ще ви насърчи да промените поведението си, като пренасочите цялата си любов и подкрепа от мъжа, който ви е обсебил, към собственото си възстановяване и добруване.
Тази книга изброява необходимите стъпки за осъществяването на промяната. Ако решите да следвате съветите ми, ще са ви нужни – както при всяка промяна на поведението – години работа и поемане на пълна отговорност за себе си. Няма лесно излизане от настоящия ви модел на поведение. Това е модел, заучен много отдавна и практикуван дълго време, затова отказването от него неминуемо предизвиква страх, заплаха и е истинско предизвикателство.
Не ви казвам това, за да ви обезсърчавам. Защото повече от сигурно е, че ако не промените модела си на поведение в интимните отношения, в следващите години ви очаква битка. Само че тази битка няма да доведе до израстването ви като личност, а ще бъде борба за оцеляване. Изборът си е лично ваш.
Ако изберете възстановяването, ще се промените и от жена, която обича друг човек до болка, ще се превърнете, в жена, която обича себе си достатъчно, за да сложи край на страданията.“
от Робин Норууд