Жената винаги отразява мъжа, на когото е дала сърцето си, иска или не, осъзнава го или не. Нейният избор и шанс е дотолкова, че да избере мъж, когото иска и харесва да отразява.

За да направи такъв избор тя трябва да е много осъзната и безкомпромисно честна, защото така или иначе тя избира да отразява този мъж, който в дадения момент е най-релевантен на вътрешната й същност.

И ако тя е осъзната за подсъзнателните си стремежи и копнежи и достатъчно честна да не ги крие от себе си то връзката й с мъжа ще бъде ползотворна, благодатна и в нея ще има израстване и развитие.

Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип, тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна.

Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена.

Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество.

Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал.

И затова ще се върна отново към смешното хленчене на съвременните мъже и по копнежа им към слаби, безпомощни и невежи жени. Това, че жените в миналото са били повече жени, съвсем не означава, че са били слаби, безпомощни и още по-малко глупави.

Ясно е, че ако жените са слаби, безпомощни или невежи, каквито мъжете твърдят, че биха искали да са, то те ще отразяват слаби, безпомощни и невежи мъже. Ясно е също, че жената, която е захранвана от мощната енергия на Земята не може дълго да отразява безпомощност и невежество, за да е угодна на мъжете.

И тук стигаме до двата типа женско поведение така популярни днес в нашето общество. В единият полюс попадат тези жени, които избират вместо да станат пълноценни жени да се върнат към инфантилното състояние на малко момиченце, най-често преследвайки и издигайки като най-важна материалната обезпеченост и така се превръщат в инертно същество, придатък, но не и партньор на мъжа си като започват интензивно да го изчерпват, обикновено през чувство за дълг и чрез тиранията на добротата и услужливостта.

В другият полюс са жените с по-динамичен и амазонски дух, които са достатъчно честни към себе си за да пренебрегват женската си сила и да се преструват на безпомощни, при които проблемът идва от това, че не виждат друг начин да се реализират в мъжкия свят, освен играейки по правилата на мъжете и използвайки мъжките похвати – рационално мислене и мъжки тип борбеност.

Но тъй като не могат да избягат от външните белези на природата си се получава така, че те се опитват да бъдат силни или за сметка на мъжете или въпреки мъжете. В единият полюс имаме жена – момиченце, която се страхува да бъде жена, а в другият жена – мъж, която смята, че е под достойнството й да бъде жена.

Няма нищо лошо в това жената да бъде, в което и да е от двете състояния, стига да не се фиксира в тях и да не спира да се опитва да реализира автентичната си женственост, защото само тя ще отрази автентична мъжественост. Силен мъж може да бъде отразен само от силна жена. И само с такава той ще се почувства наистина мъж.

Старите източни текстове казват, че Вселената е като утроба и е женска (Богинята). Тя създава Твореца (Бог). Бог твори чрез енергията и силата на Богинята. И забележете – той твори, не Богинята. И забележете – чрез нейната сила.

Мисля, че изводите се налагат от само себе си. А те са: първо – няма такова нещо като слаби ибезпомощни жени и ако жените са такива, то и мъжете ще са такива и второ – жените са силни, но са силни заради мъжете, не въпреки и не за сметка на мъжете.

И тук виждаме нежизнеността на двата типа женско поведение, защото и при двата жените под натиска на социално-обусловени, но антиприродни модели отказват да се свържат със своята женственост, съответно със своя източник на сила като така лишават от сила себе си, лишават и мъжете.

И при двата типа заляга един и същ порочен стремеж и той е неестественото желание на съвременните жени да впримчат мъжа в собственото си разбиране за женска реализация, в която мъжът е инструмент за творенето и изявата на жената. Това е извратен, обърнат поток на енергията.

Така че шанса на жените е да се сдобият с кураж и всячески да търсят, да намерят и се задържат в състоянието на жени, и да генерират и поддържат сила заради мъжа, който е избраният да е творец.

Да се връщат в инфантилното състояние на момиченца, за да угодят на мачовци с комплекси, както и да си отмъщават заради малодушието и неспособността на мъжете да бъдат най-доброто, на което са способни, като се стремят да бъдат по мъже от мъжете говори за незрялост и неразбиране на същността, духа и предназначението на Богинята.

Преди години една моя учителка ми каза: „Женската енергия е болна“. „Пак ли жените сме виновни“ – отвърнах аз. „Е, щом женската е болна, то ясно, че и мъжката страда“ – отговори тя. Тогава не разбирах това. Сега се чудя как другите не го разбират.

Но къде в една жена е източникът на силата? Това са интуицията, емоциите и чувствата, които се намират в женското тяло. Не в главата на жената, а точно в нейното тяло.

Затова жените никога и по никакъв повод и под никакъв натиск не трябва да губят връзка с процесите, протичащи в тялото им. Защото, както Теун Марес казва – мъжете ловят сила във външния свят, но жените ловят сила вътре в себе си.

За да уловят, запазят и разполагат с тази сила жените трябва да слушат само импулсите, идващи от тялото им и напълно да изоставят рационалното мъжко мислене.

Да, може би те ще изглеждат по-глупави в аргументирания мъжки сват, защото не винаги, да не кажа почти никога няма да могат да дадат обосновано обяснение защо правят или не правят нещо, продиктувано от тялото им, но не е и работа на жената да обяснява.

Тя може само да изрази емоциите и чувствата, които спонтанно възникват, а превода и обясненията са работа на мъжа. И не е нужно мъжът да бъде подпомаган, нито щаден. Нужно е само жената да изрази случващото се в тялото й и да остави мъжа сам да си превежда, подрежда и структурира получената информация.

И ако жените слушат телата си, те ще забележат, че не е необходимо да се правят на слаби или на силни, или на жени, или на каквото там се очаква от тях. Защото от тях ще започне да тече една автентичност. А автентичността не е слаба, нито е силна или някаква друга. Тя си е просто автентичната женска същност.

И добрата новина е, че когато това се случи, тази жена бързо бива надушвана от мъж с все още не съвсем заспали инстинкти, който улавя този поток на автентична женска енергия и канализирайки го, структурирайки го и използвайки го за себе си, го усилва и в жената.

И това е акт на истинско творчество, в което и женската и мъжката същност са си на мястото и в отредената роля. А още по-добрата новина е, че дори и това да не се случи, жената, постигнала автентичност, престава да се интересува от мъжкото признание и мъжкото одобрение, било то в професионален или личен план, от това дали изглежда в мъжкия свят достатъчно жена или достатъчно справяща се като мъж.

Но аз твърдя, че то ще се случи, защото такава жена е винаги търсена и желана, без значение дали има хиалурон в лицето или силикон в гърдите, тъй като мъжете безпогрешно надушват животворящата енергия, която тече от нея, а както казва стара мъдрост „Красотата е в очите на съзерцателя, а не в обекта на съзерцанието“.

Автор: Росица Тончева

Източник: spiralata.net