fbpx

Едно писмо до всички, които чакат Любовта

Прекрасен текст с прекрасно послание. За най-прекрасното чувство – Любовта. И за смелостта да я дочакаш….

„Здравей!
Ти! Да точно ти!
Искам да ти кажа нещо…

Това, че нямаш човек до себе си, не значи, че струваш по-малко. Не значи, че нещо с теб не е наред. Ти си всичко, което трябва да бъдеш, сега, точно в този момент. И си напълно достатъчен. Такъв, какъвто си.

Ти си цял.
Ти си завършен.
Ти си обичан.
Ти си себе си.

Тя идва към теб. Твоята сродна душа. Може би няма да се срещнете днес, може би няма да се срещнете и утре. Но и така трябва да бъде. Защото сега е време да обърнеш внимание на себе си. Да се научиш да обичаш себе си. Другото ще се случи. Когато се случи. Но ще се случи. Бъди сигурен.

А ти недей просто да седиш и да чакаш. Не пропилявай времето, докато твоята сродна душа се появи. Продължи напред с пълна скорост. Очакват те прекрасни неща. Неща, които са само за теб.

Напиши своята история. Осъществи своите мечти. Живей. Бъди цветен, за да може твоята сродна душа да те забележи сред черно-бялата тълпа.

И тогава, когато се срещнете, ще имате толкова много неща да си кажете. Да си разкажете. Ще ви трябват дни, седмици, месеци, години, цял живот, за да разкриете един пред друг всичко, което ви се е случило, всичко, което сте преживяли. Всичко, което сте научили. И което сте разбрали. И пак няма да ви е достатъчно. Ще си говорите вечер, когато заспивате. Ще си шептите сутрин, когато току-що сте се събудили. Ще си говорите без думи. Ще си говорите с душите си. И ще разбирате живота на другия, защото ще разбирате своя. Ще сте стигнали до своето най-добро Аз. Ще сте изминали пътя на своето израстване.

Научи се да цениш настоящия момент, момента, в който си сам. Това, което научиш сега, ще те направи по-добър за твоята сродна душа.

Когато се научиш да се справяш със своята несигурност, ще бъдеш по-здрава опора на човека до себе си, когато загуби работата си, увереността си, когато има нужда от силата ти.

Оценявай красотата на своето пътуване през живота, обръщай внимание на малките неща, отиди на местата, на които искаш да отидеш, за да знаеш къде да заведеш след това избраника на сърцето си. Наслаждавай се на храната, музиката, книгите, за да споделиш тази наслада със своя партньор. С човека, с когото ще продължите да опознавате света.

Бъди такъв човек, какъвто ти самият би искал да се появи в живота ти. Бъди смел. Бъди мечтател. Бъди оптимист. Смей се над тревогите си. Приемай слабостите си. Развивай се. Учи.

Това трябваше да ти се случи. Трябваше да останеш сам. В този момент. На това място. За да станеш наистина готов за любовта, която идва към теб. Не си помисляй дори и за миг, че това няма да ти се случи. Не изграждай такава енергия около себе си, защото тогава твоята сродна душа може да те подмине. И после ще трябва да я чакаш още.

Не казвай, че вече не търсиш любовта. Любовта е навсякъде около теб. Тя изпълва живота ти. Всъщност ти се учиш да обичаш живота си истински, да си влюбен в живота си.

Затова, признай пред себе си и пред другите, че сърцето ти е отворено за Любовта. Че не се страхуваш от нея. Че си готов за нея.

И тогава, един ден, в магазина отсреща или може на рождения ден на приятел, или в коридора в офиса, или може би на нечия сватба, ще я видиш. Твоята сродна душа. Ще ти каже „Здравей”, а на теб ще ти се струва, че сте се познавали цял живот. Това „Здравей” сякаш ще значи: „Липсваше ми, макар че не те познавах”. Едно „Здравей”, което не е въпрос, а твоят отговор. И бавно, постепенно, ти ще се отвориш за този човек. Ще му разкриеш всички слоеве на душата си. И ще изпиташ благодарност за най-прекрасния дар във Вселената. Дарът на споделената любов.

А твоята сродна душа ще те прегърне и ще ти благодари. Ще ти благодари, че не си се отказал да чакаш, че не си се примирил с друг човек, с друга връзка само от страх да не бъдеш сам. Ще ти благодари, че си вярвал. Във вас двамата. И в Любовта…”

Aвтор: Лаура Джейн Уилямс

Close