Един ден ще ми се обадиш, но аз няма да отговоря. Ще искаш да помниш гласа ми, но аз щастливо ще съм забравила твоя.

Един ден ще бъдеш изпълнен със съжаление. Ще седнеш и ще си спомниш момичето, което си обичал и си изгубил, защото си бил прекалено зает да преследваш лайфстайл, който си мислел, че искаш. Живот, изпълнен с женски лица, които не можеш да запомниш.

Един ден ще съжаляваш, че си ме изгубил. Ще искаш да не си ме пускал да си тръгна. Ще търсиш лицето ми сред тълпите хора и ще се чудиш какво правя. Къде съм. С кого съм.

Нощите ти ще бъдат изпълнени със спомени за нас, питайки се кога всичко се е провалило, осъзнавайки грешките си и чудейки се дали в момента лежа в ръцете на някой друг.

Един ден твоето семейство ще попита за мен. Ще ти зададе въпроса защо си ме отблъснал и ти няма да имаш отговор. Ще гледаш в пода, докато те се взират в теб. Те ще те попитат защо не те виждат вече да се усмихваш, защо е изчезнала искрата в очите ти.

Ще ти липсва начинът, по който ме разсмиваше. Ще ти липсва начинът, по който те гледах – с любов и надежда. Ще мислиш за бъдещето, което преди планирахме – за изпуснатите възможности и приключенията, които никога не предприехме.

Един ден ще ти липсвам.

Един ден ще ме помниш, но просто ще бъдеш далечен спомен.