Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те“, а после се отнася към вас с неуважение и емоционално наси­лие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те“, след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист?

Как е възможно да кажем на някого „Обичам те“, а пос­ле да го засипем с мненията си и да го накараме да стра­да? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво гре­шиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те на­меря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост.

Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява“, но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи. Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жаду­ват за любов.

Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приема­те ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодород­на почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност.

Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми“. Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в жи­вота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнася­те към себе си, а именно егоистично, тогава ще използ­вате този човек, за да наранявате себе си.

Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почита­те себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате?

Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате лю­бимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте из­пълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е…

Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но за­почва от вас… Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа – можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да нап­равят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те праве­ха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение…

Като променим себе си, като обичаме себе си, послание­то, което изпращаме на децата си, носи семената на лю­бовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще по­раснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Пред­ставете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялос­тната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се про­мени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка.

Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Сти­гат и две: „Обичам те“. Това е. Щастлив те прави не лю­бовта на другите към теб, а твоята любов към другите.

Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, за­щото Бог е тук. Жизнената сила е навсякъде. Ние, хора­та, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, лю­бов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, дока­то всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто тря­бва да отворим духовния си взор, за да го видим.

Откъс от книгата „Гласът на знанието“