И така, каква е твоята малка срамна тайна? Мечтаеш си за семейство и деца, а не можеш да срещнеш подходящ мъж? Предпочиташ да си останеш на вълна купон, въпреки че отдавна е дошло времето да „поумнееш и да се кротнеш”? Не си заделила нито един лев „за черни дни“? Не можеш да се напъхаш в размер S? Всъщност не е никак добра идея да се вманиачаваш в идеята да си Идеалната жена, постигнала всичко в тоя живот…

Трябва да си признаем, че и ние от Cosmo от време на време – аха-аха… – сме на милиметри да залитнем в капана, наречен Мис Съвършенство. Когато си заобиколена от „конкуренция“, която изглежда перфектно, има работно място, достойно за завиждане, радва се на социален живот, който напомня Приказки от 1001 нощ, може да си позволи хубава кола, гардероб и козметика, и поддържа щастлив личен живот, е много лесно да си кажеш, че всичко това трябва да го имаш и ти. На всяка цена! Щом го могат другите, значи го можеш и ти!

Ако вземеш мисията Супермен в женски вариант твърде присърце обаче, рискуваш в един момент да се сринеш психически. По простата причина, че тя не е по силите на никое нормално същество. Колкото повече се напъваш по формулата „Мога да имам всичко, стига да го искам достатъчно и да работя по въпроса упорито.“, толкова по-трудно ще ти е да се радваш на постигнатото на този етап. Винаги има още накъде, нали? Така се завърта един порочен кръг на нещастието, в който попадат все повече млади жени днес.

Да ти се е случвало да си казваш, че си пълен провал, въпреки че обективно погледнато, животът ти в момента си е ОК? И нямаш някакви кой знае какви сериозни причини да се оплакваш от него? Ако е така, добре дошла във фенклуба на Супержената. Пожелаваме ти… възможно най-скоро да излезеш от него, преди да е разклатил сериозно емоционалното ти равновесие. Стремежът да си най-добрата във всичко е нож с две остриета – от една страна, те дърпа напред, подтиквайки те да се развиваш и усъвършенстваш. От друга, обаче, може да се окаже пагубен – понеже винаги има нещо, в което се дъниш, вместо да си кажеш: „Нищо, здраве да е!“, в един момент ти се научаваш да приемаш и най-малките неуспехи супер навътре. И започваш една борба със себе си… която няма как да спечелиш, колкото и да се напъваш. Така че, колкото по-бързо си избиеш от главата нагласата, че задължително трябва да постигнеш еди-кои си неща – и то най-късно утре! – толкова по-добре за теб самата. Виж нашите основни правила как да се почувстваш невероятно удобно в собствената си кожа, която е супер далече от съвършенството.

„ИСКАМ ИДЕАЛЕН ВЪНШЕН ВИД”
Какво се случи вчера? Случайно срещна една позната, която не беше виждала от сто години, и едва я позна. Беше отслабнала ужасно много, работеше като манекен  и беше извадила невероятна фигура, от която ти и всички мъже наоколо не можехте да откъснете очи. Това беше началото на твоята драконова диета. Издържа цели два дни на моркови и вода, преди да развееш бяло знаме и да нападнеш шоколадовите парфета. След което се почувства освен дебела и грозна, и лишена от грам воля.

Правилният подход: Сигурна ли си, че на теб ще ти отива да си чак толкова слаба и да се вмъкнеш в заветното 90-60-90? Дето има една приказка, от всяко дърво манекенка не става. Освен че режимът на живот на тези жени е подчинен на целта да изглеждат перфектно, защото де факто от това (не) се хранят, множество от рекламните кадри с перфектни красавици, които те заливат отвсякъде, са плод на умела фотография, макиаж и компютърна обработка. След като твоите познати те харесват такава, каквато си, е напълно безсмислено да хабиш излишни нерви и усилия на тема килограми. Има дни, в които човек се чувства супер сладък, има дни, в които се смята за същинска годзилка. Дори когато е със заветните 90-60-90. Смешно, нали?

„ИСКАМ УСПЕШНА КАРИЕРА НА ВСЯКА ЦЕНА.”
Кой не я иска? Особено в 21-ви век, когато жените сме свикнали да сме финансово независими и местоработата ни е въпрос на престиж. „Да си успешна днес означава да имаш хубава работа. Нали и вие от Cosmo проповядвате това – бъди усмихната, успешна, удивителна! И пари за бизнес проекти давате!”, все повтаря една приятелка, която ще нарека Диди.

Правилният подход: Така е, даваме. Но знаеш ли какво, Диди? Кариерата наистина не е най-важното на тоя свят и не е единственият залог за това човек да се усети усмихнат, успешен и удивителен. Жените с най-примамливите, погледнати отстрани, позиции ще го потвърдят първи – обикновено те признават, че са се почувствали истински щастливи и пълноценни, едва след първото… не повишение, а дете. А на нас от екипа ни е достатъчно да чуем единствената ни колежка с деца, докато си говори с тях по телефона, за да го проумеем. Ето защо е много важно човек да не се хваща за работното си място като удавник за сламка. Защото така рискува да изпусне всички останали сладки поприща, които предлага животът, а те изобщо не са малко и изобщо не са по-маловажни!

„ИСКАМ ДА ИМАМ СЕМЕЙСТВО И ДЕЦА!”
Виждала си що за нещастна гледка са жените, които се събуждат и си лягат с мисълта: „Омръзна ми да съм сама, искам някой до себе си. Искам сериозна връзка с бъдеще, тоест перспектива за брак и деца. Трябва да срещна Принца вече, крайно време е!”. Те са съвършено нагласени, предизвикателни, остроумни, забавни, кипящи от енергия и твърдящи, че са напълно щастливи така… докато, де факто, се опитват да привлекат вниманието на всички мъже наоколо с шумното си поведение. Винаги обаче от тях се излъчва някакъв специфичен сбор от трескавост и депресия, който по закона на Мърфи Принцовете неизменно улавят. И си плюят на петите през 9 флирт земи в десета.

Правилният подход: Живей си живота и правилният човек рано или късно ще се появи – най-вероятно, когато въобще не очакваш. Докато е на тая земя, човек прави доста грешки, но специално нашият пол често си позволява да допусне една генерална: в един момент решаваме, че е крайно време да намерим Мъжът. Понеже приятелките ни изведнъж започват масово да се женят и да забременяват, и непрекъснато повтарят колко е хубаво; или понеже преживяваме голямо любовно разочарование и искаме да си „разчистим сметките” с любовния си живот веднъж-завинаги, както и да нараним мъжа, с когото сме се разделили; или понеже вече сме на еди-колко си години и според общественото мнение и това на нашите родители изпускаме всички влакове… с една дума, причини много. В такъв момент е странно как дългият ни списък с изисквания: „Искам някой, който да е…” изведнъж се реже до „Искам някой. Просто някой”. Къде отидоха любовта и самоуважението?

„ИСКАМ ДА ИМАМ БАНКОВА СМЕТКА И ПОКРИВ НАД ГЛАВАТА СИ.”
Разбира се, че е добре да можеш да контролираш перфектно финансите си, така че да не изпадаш в кризи, както и да не караш на солети и ориз последната седмица преди заплата. А още по-добре би било, ако успееш да инвестираш умно в нещо крупно. Да кажем, да изтеглиш ипотечен кредит, да минеш през лудницата, наречена закупуване на жилище, и да разполагаш със собствен покрив. Добре е, обаче…

Правилният подход: … както знаем, заплатите, за разлика от цените, не гонят европейските стандарти. Така че, не е необходимо да си супер прахосница, на която всичко й изтича между пръстите, за да се озовеш в ситуацията със солетите. Неприятно, но факт. Не бива да се упрекваш, че не можеш да спестиш за кола и къща, както са направили вашите навремето. Те просто са живели в друга реалност. Днес, при положение, че не може да гарантираш, че ще си в състояние да погасяваш ежемесечните немалки вноски по ипотека в разстояние на следващите 30 години от живота си… не е ли далеч по-умно да инвестираш в екскурзии за опознаване на света например?

„ИСКАМ… ПЪК!”
„Искам те сега, утре не върши работа. Чакахме твърде много, достатъчно е.”, нещо в този дух пееха преди време Депеш мод. И нещо в този дух си припява всяка от нас по даден повод. Искам днес най-сетне да срещна Мъжа на живота си; искам най-сетне да мога да си купя комплекта класна декоративна козметика и парфюма, дето ги съзерцавам от месец насам; искам най-сетне да отида да видя Париж; искам още утре да съм свалила тези досадни 3 килограма; искам най-сетне да открия професията, която ме прави супер щастлива; искам най-сетне да ида на езда… Да те е навестявало усещането, че има моменти, в които се държиш като малко дете, което се е тръшнало на земята в магазина, рита с крака и реве с пълно гърло: „Иск-а-а-ам ПЪК!”… и често даже не помни какво точно иска, за да му стане добре на душата?

Правилният подход: Много добре знаеш, че насила хубост не става. Понякога колкото и старания да полагаме, нещо просто не се получава и не се получава. Но вместо да се откажем, ние упорито бием с главата в стената, защото искрено вярваме във формулата на Супержената, че ако искаш много силно и упорито се бориш, ще го получиш. Независимо дали става дума за кофти връзка, за неподходящо професионално поприще, или за някакво умение, въпреки че съдбата ни подсказва, че не е за нас, ние продължаваме да се пробваме и да страдаме, че не ни се получава. В живота обаче има и чиста доза късмет, която няма нищо общо с положените усилия. И понякога всичко е въпрос на късмет, а него вече няма как да си го „изработиш”. Ето защо е хубаво да свикнеш с мисълта, че някои неща очевидно няма да ги получиш – или изобщо, или поне не веднага. За сметка на това ще получиш други, които след време ще се окажат далеч по-готини и подходящи за теб, ще видиш! От теб се иска само малко търпение…

„ИСКАМ ДА РАЗПУСКАМ ПО ЗАВЕДЕНИЯТА.“
Традицията повелява: стискай нокти и зъби цяла работна седмица в очакване на петък вечер, когато си като отвързана. Ако тогава не излезеш, не пиеш няколко питиета и не се качиш на черешата и на бара, просто не си човек… камо ли супергадже!

Правилната стратегия: Забелязала ли си, че напоследък все по-голям брой от звездите са щракнати с минерална вода в ръка, вместо с чаши шампанско на светските партита? Изглежда им е омръзнало да пият на всяко събитие, което посещават. Дженифър Лопес например e заклет трезвеник, а Софи Монк признава, че често минава по червения килим, позира за снимките и си тръгва, преди да бъде сервиран алкохолът. Трудно е да го проумееш, особено у нас, където петък вечер си е „Пиянството на един народ“. За щастие, има хора като Милена (24 г.), които не влизат под общия знаменател. „Знам, че не съм като връстниците ми и че никога няма да се впиша в модела им на забавление. Просто това не е за мен“, признава тя. И след лудницата на работната седмица, в петък вечер предпочита да отпусне вкъщи с някой филм и чаша какао, вместо да обикаля дансингите и да обръща водка след водка, които да „бетонира“ с бира. Въобще не се притеснява да заяви, че няма богат социален живот и предпочита да прекарва другояче свободното си време.“Винаги съм била интровертна личност, не си падам по шумните компании и места. Празните разговори не ми действат отпускащо. И в редките случаи, когато ми се купонясва, не ми трябва алкохол, за да го направя.” Естествено, има моменти, в които се чувства по-различна и изолирана, но това са само временни настроения. „Понякога съм като в небрано лозе. Не знам кои са вървежните места, не знам най-пресните лафове. Но пък компенсирам с други неща. Не можеш да имаш всичко и да правиш всичко.“ Абсолютно вярно – това последното го знае всяка нормална, щастлива, усмихната, успешна, удивителна… (не)супержена!

Следвай личната си легенда.
Не забравяй, че щастието извира от това да се приемеш и да се обичаш такава, каквато си, а не от това да бъдеш такава личност, каквато обществото намира за приемлива. Бъди уверена в желанията и вярванията си и извлечи задоволство от факта, че можеш да казваш: „Не, това не е за мен“ на всеки външен натиск, който те кара да не се чувстваш добре в кожата си.

ОТКРИЙ ПРИОРИТЕТИТЕ СИ,
като си зададеш следните въпроси:
Какво наистина харесвам в живота си и върху какво трябва още доста да поработя?
Какви са ценностите ми?
Какъв начин на живот ми пасва и ме прави щастлива?
Към какво се стремя?Щ

ЗА ДА ВЗЕМАШ ДОБРИ РЕШЕНИЯ, ВИЖ ТОВА.
Моделите на поведение, които си попила в детството си, лежат в основата на светогледа ти. И когато си ги разясниш, ще разбереш кои ценности си наследила и кои са си твои собствени. Например, може да са те възпитали колко е важно и „редно“ да бъдеш домакиня, отдадена на децата и мъжа си, обаче това да не е начинът, по който ти искаш да изживееш живота си. След като веднъж си идентифицирала кои модели и ценности си наследила, ще ти е много по-лесно да правиш избори, независими от тях.

Колкото по-бързо си избиеш от главата нагласата, че задължително трябва да постигнеш еди-кои си неща – и то най-късно утре! -, толкова по-добре за теб самата.