Почистих килера – изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях – някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна – едно вярно приятелско рамо.

Последно – проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно…

Кристина Филипова