Слушам една албанска песен (така си мисля поне – че е албанска) и се лутам в мислите си. В песента се говори за любов, която си е отишла. Момичето пее с кръв в гърдите, без глас, не диша. Поне така я чувам аз. Пее за мъжа, който й е дал всичко, а после е взел двойно повече. Пее за чувство на невъзможност, за спряло сърце, за неподвижно тяло, за изгубена надежда. За сълзи, за страст, а след нея болка. Пее, за да му каже, че мрази месеца, в който са се запознали, че го зачерква от календара, че годината и е изгубена, че животът й е свършил. Пее, защото друго не й е останало, само тъжна музика и празен свят. Пее за последен път и след това умира…
НА ЧЕТВЪРТ ВЕК СЪМ И, ЧЕСТНО КАЗАНО, ДОПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА ВЯРВАХ, ЧЕ МОГА ДА ПОКОРЯ СВЕТА, ДА ПРЕОБЪРНА КАРМАТА, ДА ПРЕНАПИША ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ВАНГА, ДА БЪДА СУПЕРМЕН ИЛИ ЖЕНА МУ САМО АКО СИ ПОИСКАМ.
Вярвах в себе си повече от всичко. Никога не съм слушала никого, съветите на приятелите ми бяха като вятър. Аз съм лъв, непокорна, неподвластна, контролирам и най-малкия детайл. Опитвам се да ви създам представа за едно момиче, наивно младо, което си мисли, че границите не съществуват и всичко е на една ръка разстояние. Излизах всяка вечер, познавах всички навсякъде, бях заобиколена с шумни хора, обичах живота си, пълен със забавления и безкрайни партита.
Сега си мислите тази за какъв *** ни го пише това, всички сме минали по този път… Минали сме, вярно е, и майка ми и баща ми са минали, и вашите също… И най-вероятно на всички (минали по пътя) им се иска да се върнат и да продължат вечното лято. Unfortunately, винаги се появява отмъщението за хубавия ти живот под формата на красиво лице, думи, които попиват в съзнанието ти, секс, след който лежиш с часове и пушиш цигари. Unfortunately, винаги си мислиш, че е временно и ти си имунизиран от подобна болест, както казват „опериран съм от чувства“, опериран си, ама некадърно….
И ЗНАЕТЕ ЛИ, ДОРИ ДОКАТО СИ ВЪОБРАЗЯВАХ, ЧЕ СЪМ НЯКОЯ ВСЕМОГЪЩА ПИКЛА, УСЕЩАХ, ЧЕ ЩЕ ГО СРЕЩНА…
Случвало ли ти се е да се влюбиш в себе си? Не говоря за сродна душа, просто за твоя еквивалент от противоположния пол? Да мислите на една честота, да вярвате в един Бог, който си е само ваш. Да обичате една и съща храна, да гледате едни и същи извратени филми, да спите, без да си пречите. За първи път в живота ми се случва да съм с някой в леглото, който не ми пречи. Тялото му е като по поръчка, изцяло съвпада с моето. Да се целувате, преди да сте си измили зъбите сутрин (никога не бях оставала до сутринта). Предвид независимата ми натура, дълго време се оправдавах с „пречиш ми на пиенето“, „имам нужда от приятелите си“, „не съм готова за теб“. Ти беше достатъчно хитър, за да запълваш луфта с „малките неща“, прибираш ме, защото си сготвил най-любимото ми, идваше у нас в 2 през нощта, за да ми кажеш, че искаш някой да те гушне. Знаеше, че обичам да си до мен, но никога няма да ти го кажа, затова и не очакваше да го чуеш. И в един момент, аз вече не излизах всяка вечер, бутилките с алкохол изчезнаха от моя и твоя хладилник, чувахме се, за да се питаме „какво ще хапнем довечера“ или „аз ще закъснея, чакай ме вкъщи“. Неусетно се привързваш към себе си, защото нямаш избор. Той си ти и ти си той. Вие не само сте едно, вие сте съвършеното едно.
И КОГАТО СИ НА ВЪРХА НА ЩАСТИЕТО СИ, ЧУВАШ ОНАЯ ПЕСЕН ЗА РАЗДЯЛА. ПУСКАШ СИ Я ПАК И ПАК, И ПАК, ДОКАТО НЕ ПОЛУДЕЕШ ОТ СТРАХ, ЧЕ ТВОЕТО ДРУГО АЗ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СИ ОТИДЕ.
И не защото любовта ще свърши, някой ще я вземе или ще се изпари… Просто си даваш сметка, че той е като теб, еднакво силно чувства твоя страх. Еднакво силно те ревнува, еднакво силно те обича. И ако в началото сте се борили един за друг, сега борбата е за вас самите. Защото ти е ясно как не искаш никой друг да държи ръката ти, да влиза в банята, докато се къпеш, да ти връзва обувките, да ти вика от другата стая за чаша с вода…
И не е лошо това, че любовта се е случила или че те е променила, лошо е, че любовта ти взима независимостта и я праща на боклука. Вече не си сам, ако ще покоряваш света, то ще е пътешествие за двама. В ресторантите резервираш маса отново за двама. И да, светът е за двама и моето двама си ти.
Знаете ли, аз не мога да пея… и ако дойде денят, който трябва да зачеркна от календара, няма да мога да му кажа всичко за последно… тогава плача тайно, гледам го в тъмното, докато спи. И това е всъщност моята песен.
Оставям отворен край. Пожелавам успех на албанската музика.
Нямам време за повече редове, обещала съм му да сготвя за вечеря…
Текст:http://www.goguide.bg/
