Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.

Никога не мога да обичам от благодарност.

Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране!

Аз обичам в пълен капацитет.

Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие.

Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.

Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.

Искам да облагородявам, да извайвам, да изтънчвам взаимността.

Не искам да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо така ще ме оттласнеш да изхвърча на простор. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си.

Какво от това, че съм противоречие?

Нека да бъда като любовта – неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!

Блага Димитрова, из „Отклонение“