Не е нужно да се чувстваме в капан на собствените ни мисли.

Всеки един от нас обича някого, майка, баща, приятели, партньор… Все има някой там, за когото би дал мило и драго, за да е добре. Да бъдеш всеотдаен е едно, а да изстискваш всичките си сили, за да доставиш на другия удовлетворение е съвсем различно.

Ти никога няма да разполагаш с нещо по-значимо и обещаващо от самия себе си. Ако забравиш това, лесно можеш да се прекършиш и тогава нищо няма да има значение. Безграничния ти вероятно още не развит потенциал ще изсъхне, защото си изгубил прекалено много време да доказваш онова, което е ясно за искащия да го види и без излишно изхвърляне.

Не е нужно да катериш планини или да преплуваш морета, за да покажеш, че простичко ти пука. Стига човека срещу теб да желае да види какво правиш и как се чувстваш, той лесно ще разбере. Понякога хората умишлено избират да са слепи, но това не е твоя вина и най-доброто решение е да продължиш напред.

В края на деня няма нищо лошо да искаш да отделиш няколко минутки за себе си, без да чувстваш вина, за което. Друг път ще са нужни няколко дни, но и в това няма нищо нередно.

Да се отдръпнеш за въздух, не означава да изоставиш.

Да се откъснеш, за да презаредиш батериите, не е признак, че си безотговорен.

Да се обърнеш, за да оближеш раните си сам, не означава, че си бездушен.

Цени вътрешния си мир, за да го имаш. Не загубвай себе си в желанието да се докажеш.Ако някой те кара да се чувстваш виновен, за това, че имаш нужда от почивка – най-вероятно няма място в живота ти.

Простичко е.

Автор: Теодора Сукарева

Фейсбук:  www.facebook.com/teodora.sukareva

Инстаграм: teah.ss