Лесно се печели жена. Нужно е само любов, решимост и честно сърце.
А лесно ли се губи жена? Не. Защото жената умее да прощава. Умее да стиска зъби и да страда. Умее да си самовнушава – че трябва да изчака още малко, че трябва да бъде по-търпелива, че не трябва да спира да се надява…

И все пак, рано или късно, и най-упоритата жена си тръгва (или може би трябва да кажа: и най-отчаяната?). Тръгва си и не се връща назад, Тръгва си с разбито сърце и наранена душа. Тръгва си със сълзи в очите и буца в гърдите. Но си тръгва… Окончателно и завинаги. Защото в момента, в който започнеш да прави тези неща, ти губиш тази жена:

1. Губиш жената до себе си, когато не показваш достатъчно ясно на нея и на всички останали, че я искаш за себе си.

2. Губиш жената до себе си, когато я караш да се съмнява в способностите и мечтите си.

3. Губиш жената до себе си, когато започне да се пита защо вече не я забелязват очите ти.

4. Губиш жената до себе си, когато й се наложи да се бори за вниманието ти.

5. Губиш жената до себе си, когато усети манипулацията в думите и действията ти.

6. Губиш жената до себе си, когато спреш да изпълняваш обещанията си.

7. Губиш жената до себе си, когато потъпкваш гордостта й с краката си.

8. Губиш жената до себе си, когато я промениш дотолкова, че не може да познае себе си.

9. Губиш жената до себе си, когато я принудиш да преглъща огорчението си от постъпките ти.

10. Губиш жената до себе си, когато спре да вярва на лъжите ти.

Губиш жената до себе си, когато разбереш, че е твърде късно, за да я спечелиш отново.