Опитвам се да съм силна, да не показвам никаква слабост, но понякога сълзите се стичат, без дори и да го искам. Трудно е да си мъжко момиче в този голям и шумен град, да вървиш по тъмните улици сама и да се лъжеш, че не изпитваш неистов ужас.

Трудно е да се събуждаш нощем, заради кошмарите, които те измъчват, а да няма кой да тепрегърне и да успокои натъженото ти сърце. Трудно е да се сблъскваш с хиляди проблеми, а да се справяш сама, винаги.“ – така младото момиче споделяше мъката си през сълзи.

Трудно е, но големите момичета се изправят пред всяко препятствие сами… и не защото няма кой да бъде до тях – не, те сами са избрали този път, защото не искат да бъдат с поредния мъж, който им обещава света и им дава единствено финанстова подкрепа – не, те търсят човек, който да ги разбира и обича, но истински.

Те продължават сами, с усмивка, борбени, красиви, докато не я срещнат – нея, любовта. Дори напоили възглавницата със сълзи през нощта, утрото идва, а те са по-силни от най-твърдата стомана. Каляват се от болката и се събуждат готови да обикнат света с цялата си душа и сърце. Преживяват разбитите си надежди и сърца, парче по парче всичко събират.

Те са редки видове. Някои жени предпочитат да подарят свободата си на мъже, заради скъпите дрехи, бижута и коли, големите момичета се отвръщават от това. Те са независими, диви и свободни да диктуват съдбата си. Този техен избор има скъпа цена – самотата, която изпитват, защото не искат да бъдат с поредния случаен мъж. Понякога красивият им грим бива развален от този ураган – самота.

Но всичко в живота е преходно, нали? Един ден те ще се събуждат до любовта на живота си и ще има при кой да се прибират вечер, ще има кой да ги завива и прегръща през нощта, ще има кой да им носи шоколад, когато са тъжни, ще има кой да връща усмивката на лицата им. Един ден бурните им сърца ще срещнат сладостта на споделеното щастие, наречено любов и очите им ще блестят от радост и щастие.

P.S. Дотогава бъди силна, мила!