Самоосъзнаване (self-consciousness)… Това е една доста модерна дума, хората масово я употребяват относно това или онова, което смятат, че всъщност означава. Малко обаче наистина разбират какво се крие зад нея.

Например в Азия, народите там, са силно убедени, че трябва да се самоосъзнаем… цялата им нагласа се корени в това да премахнем Его-то, ако мога така да се изразя. И всъщност са доста прави.

От друга страна, нашите психолози пък са твърде убедени, че това Его, което азиатците искат да премахнат, ни държи уравновесени и поддържа баланса. И те са не по-малко прави.

И двете страни обаче са прави само за себе си. Под Его, азиатците разбират, това което: „ние си мислим, че сме, но не сме“. И в действителност –  да разберем кои сме всъщност е много важно, то е основата на самоосъзнаването. А психолозите под Его разбират това, което ние представяме пред света и себе си като Аз. Това също е толкова важно. Но само дотолкова, доколкото ни пречи да полудеем.

Нека ви разкажа една притча – в нея става въпрос за един изстрадал психически човек, който отива при най-просветления адепт да търси тайните на света и своето спасение.

– Ох, велики адепте, най-накрая ви открих, в тази толкова висока планина! Бихте ли позволили да стана ваш ученик, да се уча от вас и да ви следвам по пътя ви?

– Ще те приема за ученик, обаче първо трябва да ми отговориш на един въпрос: Кой си ти?

– Аз съм Петко.

– Името е нещо, което ти е дадено при раждането. Това не означава, че ти си своето име.

– Аз съм кинезитерапевт.

– Това може да е твоето образование, обаче… Това не си ти.

Кинезитерапевтът… След кракто умуване и решил, че е направил откритие казва:

– Аз съм този, който искам да бъда.

– Това са твоите мечти. Това не си ти! Послушай ме сега: Седни тук, помисли си добре, колкото и време да ти трябва. И ми дай отговора си, когато си готов. Помни обаче едно: ти не си нищо, което е твое… Точно така, както ти не си твоята риза, която носиш. Ти не си нищо, на което можеш да въздействаш. Точно така, както ти не си автомобила, който караш.

Запомни!!! Ти си нещо отвъд всичко външно и вътрешно, с което се оприличаваш. Единственото още, което мога да ти кажа е… Погледни първо кой не си, и после определи кой си. Това, което остане, когато махнеш всички притежания… Това всъщност си ти.

Той седнал пред леговището на адепта и започнал да размишлява. Първо си помислил, че това е нещо коренно различно от всичко, което са го учили. После мислите започнали да идват една след друга.

„Аз не съм моето тяло, защото то е мое, и мога да му въздействам. Аз не съм моите чувства, защото те са мои, и мога да им въздействам. Следователно, аз не съм моите желания, емоции, чувства и всичките им производни. Аз не съм моите мисли, защото те са мои, и мога да им въздействам. Следователно аз не съм дори моите мечти, защото те са просто мисли, подплътени с определено желание.

Аз моята воля ли съм? Хмм… Но не мога ли аз да влияя на волята си, въпреки нейните желания… Мога! Следователно не съм нито моето намерение, нито моята воля, нито моите действия. Аз моето бъдеще и минало ли съм? Хмм… Не бих могъл. Поне според адепта. Защото те са „мои“ и аз мога да им повлияя.“

Дълго време психологът мислил, умувал и се чудил: Кой е всъщност? Накрая започнало да му писва и решил да се откаже от ученичеството при великия адепт. И така, отишъл да се сбогува с адепта.

Адепта го погледнал и му казал:

– Кажи ми поне докъде стигна със загадката на самоосъзнаването!

Вече с навсен нос от изтощителното мислене и чудене просто казал:

– Какво значение има? Аз съм си аз! Ти си си ти!

– Хахахах, ето, че без да искаш отговори на въпроса ми!

– Как така?

– Аз съм аз! Това е отговорът!

– Не разбирам…

– Аз ти казах… Махни всичко, което притежаваш, и на което можеш да въздействаш, това което остава е Аз. Ти премина през много представи за Аз-а. Те обаче не са в корена му. Коренът е самият Аз… Всичко останало го определя като какъв е, но това не е той.

– Все още не разбирам!

– Ти не си това, което правиш, мислиш, чувстваш, желаеш. Аз-ът влияе на всички тези работи, те го определят като какво представлява в обществото, обаче той може да им въздейства и да се променя на база своите действия. Следователно, те го определят донякъде, обаче той не тях!

– Е тогава какво съм?

– Ти си си ТИ! Аз съм си АЗ!

Предполагам, че сте доста объркани след прочетеното, така че нека ви разясня накратко. Всичко онова, което адепта му казва, че не е… Това е всичко, което психолозите смятат, че сме, Обаче… ние не сме! Представете си един цвят. Може да е жълт… Жълт, обаче е прилагателно, то определя… То не може да е цялото! Цялото си е просто… Цвят!

Това е така, защото ако прибавим към него още цвят, той ще стане друг цвят. В крайна сметка си остава Цвят! Така и Аз-ът – каквито и мисли, чувства, качества, минало, бъдеще, воля, намерение или каквото и да му приложим, той си остава просто Аз – нещо с възможностите да господства над вътрешна и външна среда!

Както и да е… Важното до тук беше самоосъзнаването. Това да научим, че отвъд всичко, има нещо непроменливо и това е Аз-ът. Това да се научим, че ние контролираме тяло, чувства, мисли, воля.

А, относно това, което ви мъчи – то не е въпросът „Кой съм Аз“. Вие вече мислите над въпроса „Какво съм Аз?“. Този въпрос крие в себе си голяма сила, за която ще ви разкажа друг път.

П.П.1. Помните ли „Цар Лъв“? – „Помни кой си! Ти си мой син и единствения цар!“ Само ще кажа, че след всичко написано, се сетих за тази част от филмчето. И след като я изгледах, изтръпнах целия.

П.П.2. „Помни кой си! Ти си мой син и единствения цар!“

Още интересни материали от автора може да откриете на: Чиста Мисъл – Група за духовно развитие / facebook.com/yobostandzhiev