В този живот няма да се имаме.

Oстава ни само смирено да чакаме следващия.

Да ти кажа ли една не толкова красива истина? В този живот няма да се имаме.

Толкова много няма да се имаме, че навярно ще продължим да се търсим в непознати и далечни измерения. Ще се опитваме да намерим частица от другия във всеки един близък или непознат, който срещаме по пътя си.

Ще се събуждаме и заспиваме с наивни блянове, чиято топлина ни докосва въпреки цялото това убийствено разстояние. Въпреки хилядите обстоятелства, на които не им пука дали разумът ще прецака сърцето за пореден път.

Ще си внушаваме, че сме само приятели и винаги ще бъдем такива, защото скритите зад шега признания и съкровеното съзерцание, безсънните и самотни нощи в размисли и откраднатото време, в което обикваме истински след всеки следващ дълъг разговор, никога няма да прераснат в нещо повече.

Ще усещаме душите си, без никога да се прегърнем. Ще наблюдаваме падащите звезди и ще заключим мига с целувка, но само в сънищата си.

Ще си представяме, че разговаряме по телефона в полунощ, ще се усмихвам всеки път, щом произнасяш нежно и красиво името ми, а ти ще се опитваш да заглушиш учестените удари на сърцето си, когато тихо ти пожелая „лека нощ“.

Ще заспиваме с объркани мисли и нереални копнежи.

Когато се видим, ще ни се иска времето да спре поне за малко. Ще си мислим,че любовта е най- безболезнена, когато е платонична, но това няма да промени факта, че всъщност изпитваме болка.

Ще ни хрумва понякога да прекрачим бетонираните граници. Ще прокараш пръсти през дългата ми коса и ще отметнеш няколко кичура назад, докато аз потъвам в палитрата от цветовете, рисуващи погледа ти.

Ще искаш да ме откраднеш от настоящето, за да сътворим едно бъдеще, в което сме заедно. А аз ще избягам с теб, без да се обръщам назад.

Ще бъдем щастливи, без да се налага да слагаме дежурните си, уморени усмивки. Ще живеем тук и сега, без да съсипваме всичко с: „Ами ако утре…“

Но действителността винаги ще изсипва върху нашите „грешни“ чувства кофа със студена вода.

За да ги разкара. За да се опомним и да се върнем в матрицата на рутината без излишна драма, поезия, дилеми и романтика.

Защото в този живот няма да се имаме.

Остава ни да чакаме следващия…

 

Автор: Вивиан