Днес искаме да ви представи един текст от писателя Ричи Фарел, който разсъждава над въпроса какво е необходимо, за да направиш една жена щастлива, и каква е тайната, за да я задържиш. Доскоро Фарел си мислел, че най-накрая е опознал жените, докато синът му не получава (очарователно) любовно писмо от своя съученичка, което напълно го разколебава.
„Прекарах повече от 30 години в преследване на перфектната любов. Провалял съм се повече пъти, отколкото искам да си спомням. Разбира се, за много от тези раздели бях виновен аз и грешната ми преценка.
Да, хората казват „каквото посееш, това ще пожънеш“, а аз много често посявах неподходящи „култури“. Поне десет пъти съм нарушавал основното правило – Никога не излизай с някого, който е по-луд от теб. Боже, сигурно цяла книга (или пък две) мога да напиша за лудостта, която съм си навличал, търсейки любовта. Просто така и не можех да разбера как да направя една жена щастлива или как да я обичам.
Баща ми се постара да ми предаде няколко урока в тази насока, но никой от тях не даде резултат. Може би беше виновно поколението ни. Например една от мантрите му беше „Остави ги да искат още“. Леле, какви бели си навлякох с това!
Уда беше разкошна стюардеса. Срещнах я по време на полет и лудо се влюбих. Сърцето ми туптеше с нова страст от онзи вид, който те държи буден нощем, обсебен от мисли за бленуваната любима.
Затова след 6 месеца реших да се направя на недостъпен. Предположих, че това е идеалният момент да я накарам да „иска още“. Бяхме отишли в един курорт и страшно се забавлявахме, когато тя ме попита дали мога да остана още няколко дни, защото имала невзета отпуска и искала да я прекара с мен.
Аз бях готов за действие! Сега като се сещам, дори не мога да си обясня защо го направих. Измислих си някаква безумна история как трябва да се връщам на работа, защото съм в последната фаза от някакви преговори за патент, който щял да ме направи богат и известен.
Разбира се, освен че не станах богат и известен, аз така и не видях Уда след онази нощ.
Сега ми позволете да разкажа за брака си. Ако отворите речника, можете да намерите неговото описание под думата „провал“. Провал. Не правех нищо както трябва. Когато ѝ носех рози, тя ме посрещаше с думите: „Този път какво си направил?“
Работех на две места, за да сме осигурени и за да си позволим лятната почивка. След първия месец, пълен с 18-часови смени, 6 дни в седмицата, тя искаше да знае защо вече не се прибирам. „Не ме ли обичаш вече?“, попита ме тогава.
Повярвайте ми, мога дълго да разказвам. Какъвто и път да изберях, любовта винаги ме избягваше. Всеки опит да разбера как правилно да обичам една жена, ме водеше в задънена улица, в която се повтаряха предишните ми грешки.
Докато не срещнах Мелиса – моята сродна душа. Да, двамата се радваме на една пламенна и забележителна любов, но тя разбираше, че съм изтъкан от недостатъци. Смееше се на неспособността ми да разбера женския пол.
Нашата любов създаде едно малко момче, наречено Ейдън, което разруши всичко, което си мислех, че съм разбрал и научил за жените. Винаги ще съм благодарен за това, което това малко момче стори. Той е частица от сърцето ми, която просто живее извън тялото ми. Ейдън ме освободи.
Искам да ви покажа писмото, което Ейдън получи от 10-годишна своя съученичка. Направо ми отвори очите. Ейдън няма да се лута като повечето мъже, той ще знае още от малък.
„Скъпи Ейдън,
Мисля, че е яко, че помагаш на хората и ги защитаваш. Радвам се, че си мой приятел. Всички си мислят, че те харесвам, но истината е, че не те харесвам. Знам какво си мислиш: „Ама как така?“
Истината е, че те харесвам 40% от 100%. Мисля, че ти казах, че те харесвам, защото всичките ми приятелки те харесваха, а и бях във втори клас, когато ти казах, че наистина те харесвам. Сега, когато съм по-голяма, осъзнах, че вече не те харесвам толкова много.
Надявам се разбираш какво искам да ти кажа, но истината е, че един вид още те харесвам. Съжалявам, ако те обърквам.
До после.
С.С.“
