Винаги съм мразела тази реплика „Всички мъже са еднакви“ като жена, която е достатъчно разумна и интелигентна, за да знае, че на практика в това няма никаква логика. Но идва един момент в живота ти, в който…

… за пореден път попадаш в капана на изневярата.

Жена съм, вярвам в любовта и единственото, което искам от човека до себе си е честност и лоялност. Не искам скъпи подаръци, не искам да ме води на екскурзии, не искам да ми сваля звезди – аз искам нормална, открита, човечна и истинска връзка, в която човекът до теб да се превърне в твой любовник и най-добрия ти приятел.

Невъзможно ли е?

Поредна връзка, поредна изневяра, поредните лъжи. И чудя се, ние ли сме тези, които трябва да променим очакванията си и очаква ли се от мен да разбера, че такова чудо като лоялност няма.

Аз ли трябва да спра да вярвам, че съществува връзка, в която може да няма трети човек? Когато един ден застана пред олтара, трябва ли да кажа „Да“, знаейки, че съм обречена на това човекът до мен все някога до края на съвместния ни живот да бъде с друга.

Да се примиря ли? Защото, ако не го направя, очакванията ми ще ме съсипят, а накрая имам чувството, че ще загубя способността си да обичам и ще бъда с някого по договаряне – ти, ако правиш нещо, нека поне не знам…

До там ли я докарахме? Аз отговори нямам, а вие?
– Една жена на 30