fbpx

Без граници няма съзнание. Без съзнание няма уроци. А без уроци няма израстване

Границата – начин да открием себе си. Но и начин да превъзмогнем собствените си ограничения.

Човешкото съзнание е отличителната черта на нашето съществуване- без ограниченията ние никога нямаше да го развием. Съзнанието е чувството, което възниква от напрежението между възможностите и ограниченията. Децата започват да съзнават границите си, щом усетят топката като нещо различно от самите тях; за тях майката е ограничаващ фактор, защото не ги кърми всеки път, когато плачат за храна. Чрез много такива ограничаващи преживявания те се учат да развиват способността да разграничават себе си от другите и от предметите и да отлагат удовлетворението. Ако в това нямаше никакви граници, нямаше да има никакво съзнание.
Не е случайно, че еврейският мит, който бележи началото на човешкото съзнание -Адам и Ева в Райската градина; е описан в контекста на един бунт. Съзнанието се ражда в борбата срещу едно ограничение, което тук е представено като заповед. Минаването отвъд поставената от Яхве граница впоследствие е наказано чрез придобиването на други граници, които действат отвътре и човешкото същество; тревожност, чувство за отчуждение и вина. Ала от това бунтарско преживяване произлизат и ценни качества; чувството за лична отговорност и най-важното, породената от самотата възможност за човешка любов. Заставащите срещу човешката личност граници всъщност се оказват експанзивни. Така, че ограничението и експанзията вървят ръка за ръка.
Алфред Адлер предполагаше, че цивилизацията е произлязла от нашите физически ограничения или от това, което Адлер наричаше нископоставеност. Ако се сравнява зъб със зъб и лапа с лапа, мъжете и жените са по-нископоставени от дивите животни. В борбата срещу тези ограничения за тяхното оцеляване, човешките същества са развили своята интелигентност.

Смелостта да твориш -Роло Мей

Close