Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена…
изстинала. А ти ще бъдеш цял.

А искаш ли ме пролетна стихия,
повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях. Ще те открия
и огнена целувка ще ти дам.

А може би ме искаш неизменно
до себе си във всички цветове.
Усмихната и плачеща, ранена,
но силна като корабно въже.

И в миг – от гръмотевична и бясна,
превръщаща се в нежен аромат –
неуловим и дързък, и опасен,
и твой… Но често пъти непознат.

Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия,
да съм жена, и майка… и дете…

Във дните ти да бъда чернобяла
понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая…
Но, моля те, не спирай да вървиш.

Автор: Ева Корназова