Ще те обичам в слънчевите дни, ухаещи на свобода, на лято…

Когато двамата щастливи и безгрижни вървим бавно по мокрия пясък. За никъде не бързаме. И светът е хубав. Онзи нашият свят.

Ще те обичам и в мрачните дни, когато небето сякаш се сърди и носи ни дъжд. А ние мокри тичаме, дори понякога танцуваме под дъжда. И пак сме щастливи, защото сме заедно. Не ми трябва чадър, а само прегръдката ти.

Ще те обичам, когато си мил, когато си толкова добър и с мен, и с другите. Когато не забравяш да ми подариш цвете без повод. Когато усмихнеш се на непознат, когато нахраниш просяк и някое гладно котенце.

Ще те обичам дори когато си крив. Когато викаш и блъскаш, ще се опитам да те успокоя. Защото всичко е временно, гневът също. Понякога една прегръдка стига, за да успокоиш ума и сърцето си.

Ще те обичам, когато постигаш мечтите си. Когато си поставяш цели и ги следваш. Когато споделяш желанията си, ще се опитам да съм твоя подкрепа, твоя опора.

Ще те обичам, когато си истински мъж. Когато се грижиш за мен, завиваш ме, правиш ми топла супа, ако не се чувствам добре, или обикаляш целия град, за да намериш любимия ми сладкиш, дори и в 2 през нощта.

Ще те обичам, когато ми прощаваш, когато си смирен. Когато ми показваш красивата част на света и ме учиш да ценя малките неща.

Ще те обичам дори когато се държиш като малко дете. Дори да изглеждаш глуповато, но много сладко. Когато не разбирам желанията ти, просто ще те обичам и това е!

Ще те обичам винаги! Когато имаш нужда, ще бъда до теб!

Ще бъда твоя спътник в трудното, защото в лесното може да се справиш и сам!