Той не те обичаше… Знаеш го, нали, момиче?

За това търсеше любов другаде, къде ли не, при кого ли не. Търсеше я при всеки, готов да те обича. При всеки, който те превръщаше в свой смисъл и се осмеляваше да поиска място в живота ти, което ти не можеше и не искаше да му отредиш.

Колко сърца разби, момиче, за сърцето, което разби твоето?

С колко опита неуспешно да го размениш и колко живота промени непоправимо? Колко незаслужена болка причини, търсейки лек за собствената си? Като наркоман, търсещ дневната си доза дрога, ти търсеше собствената си доза любов. Но тя или не идваше от точния дилър, или беше твърде недостатъчна, за да задоволи копнежа и нуждите ти. Колко чужди нощи беляза с незадоволена страст? Колко чежди очи удави в сълзи? Колко фалшиви усмивки нарисува върху други лица? Колко напразни надежди даде, а после безмилостно гилотинира? Колко любов и нежност по себе си пропиля..? Тъжиш ли за тях, момиче? Иска ли ти се да можеше да бъде иначе? Виниш ли се? Спиш ли спокойно, момиче?

Защото той спи… и спи до друга. Едва ли те помни дори. 

А ти щадейки го, погуби и себе си, и още цяла тълпа… Заслужи ли си той поне веднъж милостта ти? Не, дори не я поиска. А ти се осланяше на неговата…

Кажи, момиче, как живееш без любов и без сърцето си, което наивно и необмислено подари на онзи, който не дава пет пари за него и за жертвите ти?

Мъжете, които те обичат може би ще ти простят, но ти, момиче, сама ще простиш ли на себе си?

Автор: Валентина Йоргова