fbpx

Ти знаеш ли как те обичам?

Ти знаеш ли как те обичам? Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя – не тичам… не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора… Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов. А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй – босо, по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило от няколко смели мечти. –
Във теб да намери закрила от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло. И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш! Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш… Забравил во веки Света.
Към тези вълшебства, любими, със мене дали би поел?
Не искаш. Разбирам.
Прости ми, че в миг съм те взела за СМЕЛ…
Веска Медарова

Снимка на Щипка щастие и мъничко любов.
Коментирайте във Фейсбук
Close