Всеки сам в този свят истините преоткрива,
и всеки своята трябва да разкаже.
Дали животът във усмивката си е скривал,
и с дланта си дарявал е каквото може.
Дали във очите си изгрева на утрото е таил,
и с душата си рисувал е обнадежден.
Дали след това очаквал е, дъх притаил,
чудото на следващия нов ден.
Дали със сърцето си горещо е прегръщал,
и със устни обичта е усещал.
Дали някой с истинска любов му е отвръщал,
а после летял е от щастие.
Дали със ръцете си галил е детско личице,
и почувствал е топлината.
Че това е най-свидното за майчиното сърце –
да запазиш на живота светлината.
Всеки сам – камъче по камъче, своят свят е изградил,
и пътят си, нарамил хомот, извървява.
Всеки във Себе си своята истина е открил,
но най-голямата е – добро да сътворява.

Още от Darini – Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.