Юлия Гроссе е написала книга за любовта. За целта тя не се е обърнала към психолози и консултанти, а с двойки от поколението на нашите баби и дядовци. Юлия е разговаряла и с нейните баба и дядо, които са заедно повече от 70 години. Ето какви впечатления споделя авторката за проучването си в интервю за jetzt.de.
Защо избрахте да разговаряте за любовта и отношенията с двойки, които вече отдавна са заедно?
Моите баба и дядо имаха идеални отношения и за цялото семейство те бяха и щастие и наказание. Понякога беше непоносимо да ги гледаш толкова щастлив и влюбени. В такива момент се питах наистина ли пътят на моите баба и дядо е единственият, по който трябва да се върви за продължителни и щастливи отношения.
Но 88-годишната жена разказва, че в началото не е била влюбена в мъжа си. Но днес все още са заедно и са щастливи. Дали преди са очаквали по-малко от отношенията?
Такава трезвост е имало у някои двойки, с които разговарях. Те разказват, че това е било свързано с обстоятелствата, при които са се запознали. Например, не са могли да си позволят самостоятелна квартира, а да живеят заедно без да са женени е било немислимо. Затова често женитбата е била прагматично решение.
Променили ли са се очакванията от отношенията?
Днес хората имат цял списък със желания, които партньорът трябва да изпълни. Защо се товарим с това? Смятам, че не бива това да е позицията, от която да започваме отношения. Една от двойките, с които разговарях ми каза: „Разбира се, ние се обичаме, но не искаме да носим отговорност за изпълнението на всички желания на другия“. Струва ми се, че е страхотно, че има други хора, които са им скъпи и с които те преживяват дадени моменти.
Какво извлече за себе си от това изследване?
Аз не съм експерт по отношенията, както и по-рано не бях. Мнозина ме питат каква е тайната на двойките от моята книга. Няма никаква тайна, защото във всички отношения характерите са различни, двойките имат напълно различна представа за отношенията си. Отношенията са търсене на баланс. Разбрах, че отношенията са непрекъснато движение, те се променят. Самият човек непрекъснато се променя. Забелязах, че е важно да се опиташ да бъдеш на едно ниво с партньора.
Какво има предвид?
Има периоди, в които единият взима повече, а другият дава повече. Това се случва във всички отношения и е нормално. Но после това трябва да се промени и да дойде ред на другия да дава или да взима. Много двойки пропускат този момент и единият действа за сметка на другия. Казвам го във връзка с баланса, партньорите трябва да са честни един с друг. В хода на проучването забелязах, че съм нетърпима към някои дреболии. Вместо да се ядосваме на партньора си, трябва да го приемаме такъв, какъв то е. Това е, което забелязах при всички двойки, с които се срещнах. За отношенията трябва да се работи. Звучи много лесно, но са нужни много усилия за това да преодолееш себе си да не пуснеш всичко да върви по течението.
Според теб след 20 години ще има двойки, които да са заедно толкова години?
Не зная. Цифровите изменения променят и нас. Загубихме търпение и в отношенията сме съвсем други, не такива, като нашите баби и дядовци. Не мога да си представя да издържа 5-6 години в дадени отношения ако са лоши. Според мен ни се внушава, че имаме толкова много възможности и опции и ние губим търпение, вместо да преживеем заедно трудните периоди. Не виждаме за какво ни е нужно това търпение.
А за какво ни е нужно търпение?
За да бъдем след много години с човека, с когото имаме невероятна солидарност, приятелство и близост. Това, което винаги ме трогва в двойките е мисълта, че един човек най-искрено решава да сподели единствения си живот с друг човек.
Превод: Евгения Гигова
