Страхът от самота кара човек да търси присъствието на другите хора, за да утвърждава себе си и собственото си съществуване. Такива хора копнеят да са с другите, да се слеят с тях, да станат другия, тотално погълнати. Така неусетно стават малки, смаляват се, за да израсне Големия друг, важният за тях човек.

Страхът от самота се свързва с безпомощност.

Безпомощност при невъзможност за създаване и изграждане на връзка. Човек се чувства тревожен, отчаяно протяга ръка за помощ, но сякаш няма кой да я поеме и така тревожността се засилва. Изолацията се засилва.

Страхът от самота се свързва с безразборни сексуални връзки.

Сексуалните връзки затъпяват чувството за самота, създават едно фалшиво усещане за автентично свързване и общуване.

Страхът от самота се свързва с просто съществуване – оцеляване.

Като глътка въздух, като надежда за живот и продължаване на бъденето.

Страхът от самота се свързва с невъзможност за искрено свързване.

Хората, които чувстват самотата, точно тези, които най-много се нуждаят от другия, точно те не са способни да формират несамотни взаимоотношения. Защото те слизат във връзка от отчаяние, а не от развитие и растеж.

Една техника човек да разбере какво прави с другите хора, когато влиза във връзка или взаимоотношения е да се запита – Как влизам във връзката?

Съществува два вида общуване:

1. Хоризонтално – когато човек говори, говори, говори и не спира да говори за себе си, дава нова и нова информация, подробности, детайли за себе си.

2. Вертикално – когато човек влиза в ДИАЛОГ с другия – споделя за себе си, но се интересува и от другия – как другия се чувства, как мисли, какво се случва в тялото му в момента на общуването и др.

Задайте си следните въпроси:

Когато влизам във връзка и се опитвам да я изградя тази връзка, мисля ли за собственото си развитие, но и за развитието на другия?

Интересувам ли се от това какво и колко давам или от това колко и какво получавам?

Когато изхождаме от липси, а не от нужди за растеж, връзката ни обрича на самотност.