Септември си отиде. И вали.
Една тъга пресича хоризонта.
Небето се завива със мъгли
и крие някаква несподелима болка.
Дърветата не плачат. Но мълчат,
откакто птиците им отлетяха.
И мъртвите им есенни листа
политат и угасват на асфалта.
А вятърът е само послеслов,
след който непременно идва краят.