За лятото като магия всеки може да говори. Сякаш е много по-лесно да се влюбиш, да се чувстваш красива и да се забавляваш през топлите вечери и дни.
Рядко се случва да прочетем някъде за дива, прекрасна любовна история през зимата. По простата причина – за да си див и щастлив, когато е студено, е толкова логистично трудно.
Да кажем – имате ботуши, пола, чорапогащи или панталон, боди, блуза, втора блуза, трета блузка, сутиен, шал, яке, шапка, ръкавици. И чак тогава идва топлината на тялото, която вече се изпарява даже.
А лятото – дори може да не ходите с бельо.
Сега, не казвам, че сексът е единственото нещо, което може да ни осмисли лятото. Нека да запазим морала, дами, моля ви.
Обаче пък е толкова хубаво да облечеш набързо една лятна рокля, да измиеш зъбите си, да разрошиш косата си, да сложиш една спирала и, хоп, вече си готова за предизвикателствата на деня.
Защо обичам лятото толкова… първо – родена съм тогава и второ – това е единственият сезон да бъдеш в перфектната хармония и крайната лудост, без да се притесняваш за нищо.
Да, лесно е да се обича лятото. Както е лесно да се обича красива и интересна жена. Но не бъркайте желанието за море и разлика от бански с усещането, което носи всяка лятна вечер.
Знаете ли, не ми трябва много, за да остана запленена от най-прекрасния сезон.
Имам малък списък, който гледам да изпълнявам всеки път и досега никога не ме е предавал.
Ето го и него:
1. Розови домати – помирисвали ли сте истински розови домати, ухаят на свобода, на зелено, на чисто… На вкусно.
2. Чудесни мъже – доста субективно понятие, но нека го кажем така – ако искам, всеки може да бъде чудесен. За нужния период. Онези, истинските, са за цяла година. За това ще си говорим друг път, може би в книга.
3. Джин с тоник – четох, че мога да преборя сенната си хрема чрез редовна употреба на джин с тоник. Сега, аз нямам такава, но пък ще убия всичко в зародиш. За да нямам проблем следващата пролет.
Лятото лекува уморените лица и души. А ако някога изпаднеш в малка дупка, тип Сатурнова, просто иди на плажа към 6-7 часа, когато почти няма никой вече и слънцето почти се скрива. Лек ветрец и един джин с тоник. Само ти. Само морето и безкрайността му. С дрехи на плажа, заровила крака в пясъка. И затвори очи…
Нищо не лекува и не обогатява така, както любовта към нещо, много по-силно от теб.
Усещането за свобода и хармония.
