В очите ѝ се четеше: „Обичай силно“, но от ръкава ѝ се подаваше етикет, на който със ситен шрифт пишеше:

„По-добре не се занимавай с мен. В най-лошия възможен вариант, ще започнем да се виждаме и да се харесваме все повече и повече. Ще общуваме постоянно, ще се опознаваме, ще ни бъде приятно да прекарваме времето си заедно. Ще започвам да се привързвам към теб, както и ти мен. Може да изглежда хубаво на хартия, но не е така. Няма да ти е ясно каква съм ти точно, защото ще се случва в един ден да съм студена и да ти се струва, че не искам да те видя никога повече, а в друг, да съм крайно любвеобилна и да имаш усещането, че желая да бъда твоя завинаги. Истината е, че каквото и да правиш, няма да достигнеш истински до мен, колкото и да ми се иска да успееш…

Защото има друг.

Такъв, който все още не съм пуснала. Който е забъркал огромна каша и е оставил безпорядък в мен. Такъв, когото все още обичам и за когото нито съзнанието, нито сърцето са готови да кажат: „Край“. Разбираш ли? И, всичко това няма да има нищо общо с теб. Може да бъдеш най-милия и прекрасен мъж на света, но ще е без значение. Едно негово изречение ще ме връща толкова назад, колкото десетки твои жестове не биха успели да ме издърпат напред.

Ще продължаваме да се виждаме и да вярваш, че може най-накрая да го забравя, защото си готов да ми дадеш всичко, но аз няма да го направя. Вероятно ще си все по-грижовен, влюбен и разбиращ, а аз ще съм дистанцирана. Въпреки всичко, няма да те пусна да си отидеш току-така.Когато усещам, че те губя, ще започна да отвръщам на чувствата ти, но крайно предпазливо и икономично. Ще ме е страх да бъда сама, но и няма да искам да те подвеждам прекалено. Ще ти давам точно толкова, колкото да не избягаш. Щом почувствам, че все още си тук, отново ще ставам дръпната, защото… защото обичам друг и нямам нищо за теб. Ти винаги ще си там, когато те потърся.

Ще успяваш да запълниш още един иначе празен ден със светлината и топлината си. Аз ще се пристрастя към спокойствието, че колкото и недостатъчно да получаваш, ще мога да се обърна към теб във всеки един момент. Няма да имам смелост да сложа край, защото не съм сигурна, че искам да дойде точно този край, и ще продължавам да те наранявам, а ти ще продължаваш да се заблуждаваш, че може утре току-така да се събудя и да осъзная, че съм те заобичала. Няма да се случи така. Колкото и да ми милваш раните, няма да им помогнеш да зараснат по-бързо. Ако изобщо някога те заобичам и оценя истински, то сигурно ще бъде след като вече си си тръгнал окончателно и си казал край за себе си. Когато съм забъркала толкова голяма каша в теб, че да съм те превърнала в себе си. Когато отново съм станала аз, но ти вече не си същият.

И, моля те, повярвай ми, няма да е от лошотия или за да те използвам. Аз не съм лош човек. Просто съм малко слаба и много счупена, а ти така приятен. На правилното място си… но не и в правилния момент.“

В погледа ѝ се четеше: „Обичай силно“. А кой има време да чете етикета, когато го гледат такива очи?

 

Автор: Димитър Калбуров