fbpx

Пред лицето на загубата

Всички ние, рано или късно, се изправяме пред лицето на загубата, но тайно се надяваме, че хората, които обичаме, ще се върнат при нас, че раздялата е само сън, от който ще се събудим.

Внезапно започваме да ценим важните за нас хора, готови сме да им простим всичко, само и само да не ги загубим, но истината е, че заедно с тези, които си отиват, преживяваме собствената си смърт… и боли…, защото губим части от себе си, които никога няма да се върнат.

Боли толкова много, че започваме да търсим вина – в себе си или в някой друг. А всъщност, за да си спестим тъга, страх, скръб… бягаме от най-болезнения, но и най-важния житейски урок – този, че хората умират, тръгват си от нас… безвъзвратно, завинаги, а ние трябва да намерим начин да продължим.

 

„Откраднат живот“

Коментирайте във Фейсбук
Close