Видях лицето му и затворих очи. Не помръднах повече. Чувах ускоряващото се туптене на сърцето ми в ушите си. Дишането ми беше ускорено. Стомахът ми се беше свил и всички онези пеперуди, които винаги се появяваха щом го видя, се разбунтуваха.

Не знаех какво да очаквам, защото той винаги е различен. Очите ми все още стояха затворени. Тъмнината и неизвестното не ме плашеха, отдавна бях разбрала, че страхът не помага.

Две меки и топли ръце погалиха косата ми, а после и лицето ми и замръзнаха там. Устни – неговите устни докоснаха леко челото ми, а след това и бузите ми. Паднах на колене, краката ми не ме държаха вече.

Той се наведе и докосна устните ми със своите. Ръцете му се спуснаха бавно от лицето до шията ми. Изведнъж тези меки и топли ръце започнаха да ме душат. Пеперудите се изплашиха и отлетяха. Ритъмът на сърцето ми се стабилизира. Останах неподвижна. Да, беше ме страх, но не направих опит да се боря за живота си. Оставих се в неговите ръце.

До белите ми дробове не стигаше въздух, задушавах се. Той пусна шията ми и аз се строполих на земята. Не го виждах, но чувствах как бавно се отдръпва от мен.Топлината, която излъчваше тялото му изчезна и аз остах сама на студения под в празната стая.

Когато успях да си поема въздух усетих острия аромат на парфюма му, още се носеше из въздуха. Само това беше останало от него и болката, която ми причини. Бях му се отдала напълно, не се борех, не виках за помощ, но той не взе живота ми. Той исаше да се мъча, превъзходството му над мен и болката, която ми причиняваше, му доставяха удоволствие.

Премигнах. Отворих очи. Беше тъмно, не бях вече в празната стая. Погледнах часовника на стената и стрелките му сочеха малко след три през нощта. Отново бях сънувала кошмар.