Непрекъснато се сещам за онази октомврийска вечер, в която ти си тръгна. Думите ти бяха по-студени от есенния вятър, който галеше лицето ми, докато се опитвах да осъзная случилото се. Умолявах те да ни дадеш още един шанс, с надежда, че ще разбереш, че можем да оправим нещата, както сме правили толкова пъти преди това.

Но ти не го направи…

Последвалите седмици се състояха от безсънни нощи, спомени за живота, който имахме и болезненото усещане за липстата ти. Ти беше най-добрият ми приятел и знаеше неща за мен, които бях пазила в тайна години наред. Имахме множество страстни нощи, а любовта ни беше по-гореща от топъл августовски ден.

Но лятото се превърна в есен…

Исках да останем приятели. Исках да видя как животът се отнася с теб. Подлъгах се да мисля, че ако присъстваш в живота ми, ще се чувствам по-добре. Но всъщност присъствието ти ме подлудяваше. Постоянно мислех за това какво можеше да бъде, ако бяхме заедно. Така че, вместо да се измъчвам със спомени, създадени в средата на май, реших да си осигуря спокойствието, за което душата ми толкова жадуваше. Понякога трябва да сам да се предпазиш.

И това направих…

Научих се да се наслаждавам на времето, което прекарвах сама. Научих се да усилвам музиката малко повече, когато пея. Научих се да взимам китайската храна, която толкова отчаяно жадувах, въпреки че не беше част от диетата ми. Научих, че всичко в живота се случва с причина, дори и да не го разбираме в дадения момент.

Научих, че щастието не е дестинация, а състояние на ума.

Все още има дни, в които ми липсваш. Все още има дни, в които се чудя как са кучетата ни. Все още има дни, в които се изкушавам да вдигна телефона и да ти звънна. Но това е част от раздялата и е казано много пъти – не можеш да очакваш човекът, който е сринал живота ти, да го изгради отново.

На това ме научи ти.

Въпреки че между нас не се получи, все още изпитвам обич към теб. Надявам се, че животът се отнася добре с теб. Надявам се винаги да получаваш крайното парче торта, което така обичаш. Надявам се, че когато седиш под звездите, се сещаш за безкрайните възможности, които животът ти предлага. Надявам се, че един ден ще можеш да погледнеш назад и да се усмихнеш на спомените ни за лятото, които сякаш никога нямаше да свърши.

Аз го направих!

Източник: Dama.bg