Можеш да крещиш навътре в себе си с най-оглушителните писъци и да оставиш тишината ти да ги прегърне, за да затихнат.

Можеш да отвориш всичките си рани да кървят и да позволиш на отровата на очакванията и илюзиите да изтече, за да престане да възпалява местата и те да зараснат.

Можеш да изплачеш изкривените си представи, за да спреш да виждаш мъгливо и светът да се изясни пред очите ти.

Можеш да глътнеш острите думи, да порежат само твоите устни, език и гърло, без да покосят чужда надежда и вяра.

Можеш да облечеш нежността си и да захвърлиш грубата сила, ще видиш, че макар и деликатна, топли повече.

Позволи на светлината да избухне в теб, стопявайки всеки намек за тъмнина.

Лошата ти страна е просто изплашено до смърт дете, което има нужда от прегръдка. Прегърни се!

Можеш да надмогнеш страховете си, отнемайки им всички оръжия, с които опитват да осакатят съвършенството ти.

Можеш да изпратиш миналото си, прощавайки му и с усмивка, за да заживееш смело с настоящето си.

Можеш да устоиш на бурите, осъзнавайки, че ти си най-силната буря и всяка пречка по пътя предизвиква собствената ти неподозирана мощ.

Можеш да събудиш вярата си, за да успокоиш лудостта си, твоето е за теб, няма нужда от битки.

Можеш да победиш себе си без война, смирението е ключ към хармонията ти.

Позволи си да бъдеш Любов.

Върви смело по улиците, без брони, без маски, без лоши мисли. Излекувай себе си. Създавай света излекуван.

Виж как всичко се променя и разкрива пред очите ти.

Е, досега, гледайки, виждал ли си?

Автор: Валентина Йоргова / Източник: myvelikoturnovo.com