Към жената, крачеща по пътя с наведено към земята чело – вдигни поглед и виж небето.

Към жената, която приготвя обяди и вечери и се грижи само за другите ден след ден – обърни вниманието към дъха си, върни се дълбоко в себе си, вдишвайки този миг и своята цялостност и издишвайки всички грижи. Знай, че този момент, СЕГА, е всичко.

Към жената, която изпитва липса – прегърни това, което ти липсва в сърцето си и го почувствай с истинската му ТОПЛИНА.

А ако се чувстваш провалила се, недей, изправи се… дай си едно потупване по рамото, прегърни се и продължи НАПРЕД.

Или ако мислиш, че всички около теб имат това, което искат, а ти не и си готова да се откажеш от силата си, спри, и се свържи с душата си и знай че ти ЗНАЕШ и МОЖЕШ винаги.

Слушай тялото си – то ще ти подскаже всичко, от което се нуждаеш.

Бъди креативна, защото ако не си, ще се чувстваш изморена и угаснала.

И когато се чувстваш претоварена от грижите и проблемите на другите – не се паникьосвай, а направи нещо – ЗА СЕБЕ СИ.

Когато е Новолуние – пожелай си нещо.

Когато е Пълнолуние – танцувай под Луната и й благодари за всички дарове в живота ти.

И всеки път си спомняй колко много си ОБИЧАНА, колко УНИКАЛНО КРАСИВА СИ и че си тук единствено и само, за да си ЩАСТЛИВА и празнуваща. Всеки ден. Не само на 8-ми март.

Към мен – днес си подари празника, който години отричаше, вярвайки че истинска жена е само майката… Всички сме жени. Всички сме истински. Всички заслужаваме да празнуваме за живота си в тези грациозни женски тела и с тези чувствителни души ежедневно. Весели се, цени се, бъди себе си.

Автор: Юлия Атанасова