fbpx

Обичам те, макар че никога няма да бъдеш мой

Помниш ли, когато ти казах след толкова много години, че ти си единственият? Винаги си бил. И наистина го мислех. Мислех го, когато ти казвах, че означаваш много за мен, когато ти казвах, че си специален, когато ти казвах, че си променил живота ми по начин, който не съм очаквала. Никога не ти го казах направо. Не казах какво точно стои зад тези думи. Не казах думите, които заслужаваш да чуеш.

Но сега ще го кажа, само веднъж: Обичам те.

Не изчезнах от живота ти, защото реших, че не си струваш риска. Не спрях, защото вече не означаваше нищо за мен. Не замълчах, защото не те обичам. Отдръпнах се, за да ти дам това, което заслужаваш – свободата да си щастлив, да избираш с кого искаш да бъдеш, да живееш живота си така, както искаш. Обичам те толкова много, че си обещах да те оставя да бъдеш щастлив и да избера твоето щастие пред моето. Обичам те толкова много, че страдах мълчаливо до степен нищо друго да не съществува за мен. Обичам те толкова много, че те освобождавам от себе си и любовта си.

Боли, но си струва.

Всеки ден, в който ми липсваш – ти, усмивката ти, която разтуптява сърцето ми, начинът, по който превръщаш лошите дни в добри – знам, че съм постъпила правилно.

Не бих заменила за нищо щастието, което изпитвам, когато се смееш от сърце и когато постигаш целите си в живота, защото знам колко труд и усилия си вложил. Но когато хората те нападат и нараняват, когато говорят за теб, сякаш те познават истински – това бавно ме убива. Тогава усещам, че не бих те заменила за никой друг. Ти не заслужаваш такова отношение. Дори когато изглежда, че това не те тревожи, знам, че оставя белези вътре в теб. Това обичам най-много у теб – че ме научи как да съм смела и да печеля битките си, какво означава да съм безкористна, как да отстоявам ценностите си, дори когато нещата не се развиват по план.

И всеки ден благодаря тихо в молитвите си на Бог за теб. Знам, че той ме срещна с теб – не защото ни е писано да сме заедно, а за да ме научиш какво е безкористна любов. Той ме изпробва колко далеч бих стигнала заради теб. Тества търпението и издръжливостта ми на болката да не бъда обичана от някого, когото обичам толкова дълго време. Чудил ли си се защо защо никога не те помолих да опитаме да сме заедно, да ме обичаш, защо просто взех малкото, което можеш да ми предложиш, без да кажа и дума? Защото искам да си щастлив, дори да не бъдеш с мен. И това, което можеш да ми дадеш е повече от достатъчно.

Сега просто си позволявам да те обичам прекалено много, докато сърцето ми не издържи повече и се откаже. Но едно е сигурно – без значение къде ще бъда и кого ще срещна в живота си, част от мен винаги ще ти принадлежи, любими.

Винаги.

Коментирайте във Фейсбук
Close