Някои хора просто чакат… Цял живот чакат.

Чакат до обездвижване. До осакатяване. До остаряване. И до полудяване. Чакат до безсъзнание…!

Чакат да съмне, за да се усмихнат.

Чакат да мръкне, за да целунат.

Чакат повишение, за да са щастливи.

Чакат Свети Валентин да изненадат любимия.

Чакат Коледа, за да видят близките си.

Чакат другата година, за да направят своя голям удар.

Чакат да завършат висше, за да се откроят от останалите.

Чакат да се оженят, че да обиколят света.

Чакат да се разведат.

Чакат да се пенсионират…, а после чакат и да умрат.

Та да се отърват, защото безконечното чакане писва…

Автор: Пресиян Радулов