Помогни ми… Какво да направя, след като се появи в живота ми като гръм от ясно небе и осъзнах, че се влюбих в теб. Как искам да те забравя и онзи миг, в който те видях и преобърна всичко в мен. Не знам кога и как стана това. Дори не знам в кой момент се случи…

Ти се превърна в благословия и проклятие едновременно. Не знам дали част от мен съжалява, че те срещна и проклина този ден, а другата се чувства благодарна за това, че ми се случи. Ти ме караш един ден да се чувствам на върха на небесата – там в Рая заедно с теб, а в другия горя в Ада от мъка заради моята любов към теб. И да, боли…

Помогни ми… Какво да направя? Помогни ми… Когато чувствата са по-силни от разума и колкото и да се опитвам да избягам и да се отдалеча от теб, опитите ми стремглаво се провалят всеки път, в който срещна твоя поглед.

Ти си магнетизъм! Когато ти си толкова близо, но и толкова далеч, на кого да дам любовта си? На един призрак от минал живот. Как ми се иска да се бяхме срещнали в различни обстоятелства и да се бяхме преродили едновременно. Може би нещата сега щяха да бъдат съвсем различни. Може би щяхме да сме заедно и щастливи…

Помогни ми… Какво да направя? Помогни ми… Защо те обичам? А не искам, но и не мога да спра. Моята любов към теб е най-голямото ми наказание и най-лошата карма. А може би и най-голямата благословия и щастие, защото ако не те бях срещнала, нямаше да разбера какво означава да обичаш безусловно, независимо от време и пространство. Независимо от всичко. Защото просто те обичам и не мога да изпитвам към теб нищо друго, освен любов!