Търпеливо мълчах, но не издържах. Дискусията, която тече за това на колко години какво трябва да правиш ми идва в повече, защото:

– Аз не съм брънка от някаква машина, която започва определена операция в определен ден и час.

– Аз не съм безчувствен биологичен организъм, чиято единствена цел е да се възпроизведе.

– Аз не съм длъжна да се съобразявам с очакванията на другите, както и те не се съобразяват с моите.

– Аз живея в свят, който предлага много възможни пътища, и вярвам, че всеки има свободата да избере своя път.

– Аз може и да не одобрявам какво правят с живота си много хора, но нямам право да ги дамгосвам и отричам.

– Аз съм се научила (или по-скоро мен са ме научили), че хората са такива каквито са, а не каквито аз искам да бъдат.

И днес, на много повече от 30, пия бира в парка,  купонясвам до зори и правя и други щуротии. Да, и това не ми пречи да съм отговорила на всички изисквания на обществото към мен – омъжена, с две деца, прилична работа.
Но съм се омъжила, не защото трябва, а защото и след 20 години не мога да си представя живота без съпруга ми и редовно благодаря за късмета да го срещна.
Не съм родила две деца , защото така трябва, а защото цялата ми същност искаше тези деца, точно от този мъж.
И напълно разбирам онези, които не искат това. Причините могат да са хиляди, но са си техни.

И нека спрем с това да се оправдаваме за свободата да избираме. Аз така избрах. Те избраха друго. Важното е да останем хора, да бъдем добри хора и да се опитаме да търсим онова, което ни събира, а не онова, което ни разделя.

А какво ще правиш ти, с твоя живот, е нещо, което само ти и никой друг трябва да реши. Иначе ще живееш нечий друг живот.

Автор: Десислава Бошнакова