Не съм идеалната любима, не съм момичето мечта, не винаги съм мила, понякога съм малко крива, луда, дори непоносима.
Да, не съм перфектна, но мога да обичам. Всичко от мен искам да ти дам. И ако и ти ме обичаш, приеми ме такава, не си тръгвай дори да е трудно, остани!
Не си тръгвай, когато те ядосвам. Опитай се да ме успокоиш, разбери ме. Понякога съм крива, бясна, недоволна, но тогава имам нужда от твоята подкрепа. Моля те, само малко изтърпи ме.
Не си тръгвай дори и да крещя. Обичай ме, дори да знаеш, че не съм права, прегърни ме. Накарай ме да замълча с целувка.
Не си тръгвай, дори ако те обидя. Прости ми! Понякога колкото и силно да обичаш, нараняваш някой много силно, без да искаш. Но тогава знай, че си ми всичко, прости ми, остани!
Не си тръгвай, дори и да е много трудно. Любовта трябва да се бори, да е силна. Знай няма винаги да е прекрасно, но и в най-трудните моменти бъди до мен, не тръгвай и заедно ще се преборим!
Не си тръгвай, когато заплача. Избърши сълзите ми, накарай ме да се усмихна. Понякога ще бъда тъжна, но човешко е да плачеш, нали? Ще имам нужда само от твоята прегръдка и да знам, че ще останеш.
Не си тръгвай дори когато стана чужда. В моментите, когато се разколебая, когато искам от нас да се откажа. Тогава остани и покажи ми, че НИЕ винаги ще бъдем нещо цяло, нещо красиво, нещо вечно.
Не си тръгвай, дори когато те изнервям. Няма да съм идеална, понякога дори ще бъда невъзможна. Но помни – аз съм твоето момиче, не се отказвай от мен дори тогава. Остани.
Не си тръгвай, дори когато изкрещя: „Върви си!” Точно тогава остани. Храни ръката ми и не я пускай. Кажи „Обичам те!” Прегърни ме силно. Защото тогава ще имам най-голяма нужда от теб, най-голяма нужда да останеш.
Не си тръгвай!

Текст:Надежда Георгивеа/iwoman.bg