Той е нейната тъжна любов

и от нея не ще да си иде с години.

Малко нещо мечтател, малко нещо поет…

Боже, влюби го във нея, та да й мине!

 

Тя изучи вкуса на прикрития плач

и готова е да си отхапе езика,

пред това – да признае на своя палач,

че е влюбена в него, а той я убива.

 

Той е цял на простора и волния бяг,

той роден е за птица, той лети! – (не „живее“).

Не познават мечтите му ласо и впряг

и уви – вижда само човека във нея…

 

Тя е просто жена и й трябва любов.

Даже не и любов – само знак, че я мисли,

смътен намек, че също харесва я той

и влече го към нея – ей, така – без да иска.

 

Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.

Този грешен копнеж й е срамната тайна

и не вижда за себе си пристан и бряг –

няма шансове нямата, малка русалка.

 

Той е нейната тъжна любов номер пет.

Тя години го страда насън и наяве.

Малко нещо мечтател, малко нещо поет…

Боже, влюби го във нея – дано го забрави!