fbpx

Мъжете не са свикнали да бъдат слаби пред жена

– Плашиш мъжете, знаеш ли?

– Така ли? – повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка – И с какво?

– С „прекалената“ си искреност.

С прямотата и честността си.

Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.

И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).

И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.

А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.

Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,

която сипваш в тях.

Боли ги… Усещат се разкрити и слаби.

Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,

осъзнали че си Дявол от Рая,

който не могат да заблудят,

нито да вкарат в безчувственото си легло, нито да те натикат в златната си клетка

или да те проиграят на карти.

Плаши ги това, че си лека,

но не от онези платени жени,

а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.

Почти без да усетят…

И хем си лека като перце,

хем си трудна – за тях си като сейф… Комбинациите, които могат да пробват

са хиляди, но…

само една отключва сърцето ти.

 

Плашиш ги, момиче.

Оставяш им избор и бягат.

Защото днес е модерно

да „оковеш“ някой за себе си,

да го контролираш, лъжеш и манипулираш…

Ти не го правиш,

даваш им избор и свобода…

И те бягат, защото не знаят

какво е да ги обичат безкористно.

Не знаят какво да правят с такава любов.

Не знаят и как да я задържат…

Абсурдно… като целия Свят.

 

Но има едни мъже,

които са се научили на оставане.

Те знаят как да спечелят

устат Дявол като теб.

Научили са се на разгадаване на мълчания;

на обичане на истини;

на посрещане на мълнии;

на ценене на честност;

на овладяване на женски бури;

на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания

и да не влюбват жените в своя маска,

а в истинските тях.

Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции

и да ти върнат усмивката

по възможно най-простичкия начин.

Такъв мъж си заслужава

да не спираш да търсиш.

Да търсиш… да търсиш…

Докато не ти останат сили

от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш…

Да потънеш в очите му…

(да са ти звездите)

в ръцете му…

(да са ти дом)

в сърцето му…

(да ти е Вечерница)

във всяка частичка от Него….

(да ти е Вселена)

И да знаеш – на сигурно място си.

 

А всички други преди Него са…

урок по обичане…

на Себе си.

 

Автор: Николета Иванова, Porcelain Heart

Коментирайте във Фейсбук
Close