fbpx

Моля те, моля те, моля те! Не се променяй!

„Моля те, моля те, моля те! Не се променяй!

Помниш ли ме? Знаеш ли колко пъти се разминахме до сега? И двамата не подозираме? Спомняш ли си вечерта, в която не поиска да излезеш, а приятелите ти така настоятелно те канеха на бар? Аз бях в този бар и те чаках. Спомняш ли си, когато до последно се чудеше днес ли да пътуваш или утре? Този автобус ли да хванеш или следващият? Аз бях в следващият. Чаках те. Спомняш ли онова задръстване, в което не откъсна очи от телефона си, за да избуташ времето между светлините на светофарите, които те изтласкваха все по-напред в трафика? Аз бях там. В колата до теб. Чаках те, но ти не вдигна глава.

Чувал ли си, че има хора, с които се срещаш и които от първият момент знаеш, че познаваш? Сякаш си делил времето си с тях много пъти преди това. Познаваш усмивката им, докосването им, прегръдката им. Не си я чакал. Очаквал си я. Усещането е хармония. Припомни ми какво харесваш да правиш, къде обичаш да ходиш. Припомни ми защо живееш, кое придава смисъл на дните ти. Припомни ми какви са мечтите ти, страховете ти. Припомни ми, защото аз вече знам. Просто, не сме се виждали от толкова отдавна. Няколко живота разминаване. Припомни ми.“

Случвало ли ви се е да се запознаете с някого и в момента, когато засечете погледите си, да разберете, че душата ви е срещала това лице и тези очи, много пъти преди тази физическа среща? Нещо проблясва, прищраква. Вярвате ли в прищракване? Аз, вярвам. Случвало ми се е няколко пъти. Вярвате ли в сродни души? Аз, вярвам. Случвало ми се е няколко пъти.

Вярвам, че тя е човек, който вярва в теб, много повече отколкото ти вярваш в себе си. Познава те много повече, отколкото ти себе си. Прощава непростимото. Остава винаги. Не бяга. Не пуска. Тя е човек, за когото няма нужда да се бориш, да се промянеш. Просто трябва да бъдеш ти. Сродната душа е човек, който обича мрака в теб, защото е част от него. Защото има същият и в себе си. Сродната душа е човек, който ти дава цялата свобода да бъдеш какъвто поискаш, където поискаш. Без да съди, без да изисква. Без да те ограничава. Такава връзка не трябва да се подклажда постоянно. Тя е там и единственото нещо, от което има нужда е да знае, че те има и си там също.

Тук или на няколко живота разстояние.

Благодаря на очите си, че бяха затворени, в моментите на тези срещи, за да мога да ви позная. Благодаря ви, скъпи приятели! Без вас, аз съм съм само един смотан интроверт, който не умее да изравя чувствата и емоциите си. С вас съм вселена от възможности, защото съм истински силна, докато знам, че ви има там някъде и вярвате в мен. Много повече, отколкото аз вярвам в себе си.

SilviAmica

Коментирайте във Фейсбук
Close