Сине мой! Това писмо е от твоята майка, която отдавна забрави. Срам ме е, че ти пиша.

След несигурността и дългото чакане, взех писалката в ръка. Няколко пъти преди това се опитах, но сълзите ми пречеха.

Няколко пъти сълзите спираха, но сърцето не ми позволяваше. Сине мой! След дълго време виждам, че си пораснал, станал зрял мъж и добре виждаш нещата. Имам една молба, поне да прочетеш това писмо, а по-късно, ако искаш, скъсай го, както разкъса и сърцето ми.

Преди 40 години ми се случи най-красивият ден в живота – докторката ме уведоми, че съм бременна. Майките добре знаят значението на тези думи, това е смесица от щастие и радост, последвана от безпокойство и много промени в организма.

Носех те с трудности, с болки, но се радвах на всяко твое движение. Радвах се, тъй като растеше, въпреки че ми беше много трудно. Това бяха дълги мъки, но по-късно дойде и онази нощ, когато око не затворих .

Имах толкова големи болки, че не можеше да се обясни с думи. Няколко пъти се сблъсках със смъртта, а след това се появи ти. Твоят плач се смесваше с моята радост. Минаха ми всички болки и рани.

Сине мой, годините минаваха, а аз те държах в ръцете си. Държах те в прегръдките си, хранех те с моето мляко, оставах без сън само за да спиш ти, уморена те държах по цял ден, само за да бъдеш щастлив и да виждам усмивката ти. Нетърпеливо чаках един ден да поискаш нещо и аз да ти го подаря с цялото си сърце.

Това е върховно удоволствие за мен!

Докато израстваше, постоянно имаше нови желания, които аз с удоволствие и голяма радост удовлетворявах, доколкото мога.

Щом видях първите признаци на зрялост у теб, знаех, че ще трябва да откриеш сродна душа като теб.

Дойде и деня на сватбата, а мен сърцето ми се късаше, потекоха ми сълзи на радост за новия ти живот, но плаках и заради раздялата. Колкото се зарадвах, че няма да останеш сам и ще има кой да се грижи за теб, толкова ми бе трудно и  че ще ме напуснеш.

Но не мислех и че напълно ще ме забравиш.

Минаваха тежки дни и виждам, че вече не си този, който познавам. Игнорира и забрави моето единствено желание – да те видя и да ти се радвам.

Дните минават, а аз не те виждам, не чувам гласа ти. Забрави лицето, което за теб е направило всичко!

Сега искам само малко. Имай ме предвид, сложи ме поне в списъка с месечни задължения.

Отслабнах, измори ме тъгата, а и болестта ме изпревари. С трудности ставам, с трудност се движа, а никой не ми помага. Не забравяй, че ако някой някога ти даде всичко, не забравяй да върнеш поне част от него.

Въпреки това, когато и да чуя нещо ново за теб се радвам, защото ти си моето щастие. Само се чудя , какъв грях ти направих, че не искаш дори да ме чуеш?

Знам отговора. Затова покажи малко милост към мен, дай ми само това, което заслужавам.

Искам само да те видя. Нищо повече от това. Сърцето ми плаче, а сълзите сами текат. Ти продължаваш живота без мен. Не ми остава нищо друго, освен слуховете, които на всяка крачка докосват до мен.

Сине мой! Нима не дойде време, сърцето ти да се смили за единствената старица, която чакането убива?

Не се оплаквам и не се моля срещу теб, не показвам гнева си. Никога не се моля за твоята тъга или за твоята болка.

Повярвай сине мой, косата ти ще започне да посивява, ще минат годините и ще остарееш, а наградата ще бъде такава, която си заслужил.

О, сине мой! Моли се за майка си, спри й сълзите!

А след това? Ако искаш скъсай писмото й!