След кратък исторически преглед на моя живот и този на приятелките ми, установявам, че нещастната любов не съществува. Едно на ръка, че самият израз „нещастна любов” е нелогичен и невъзможен. И второ, че това е доста удобен начин да скрием собствения си егоцентризъм зад тези думи и така да получим необходимото ни състрадание и подкрепа на споменатото его.

Ето например г-ца Х. млада, умна, талантлива, красива… и влюбена безобразно в г-н Б. Той от своя страна никак не изпитва същото благоговение пред нея. Защо? Само той си знае. А и не това е предметът на тези разсъждения. Та, въпреки очевидните ѝ качества, нещастната любов се е превърнала в част от самосъзнанието на г-ца Х. Още от ранните си тийнейджърски години била свикнала любовта да е сложна, страдалческа, болезнена, ревлива и подсмърчаща. Разбира се, нито тогава, нито сега, това я отчайва. Напротив! Преживяла една съкрушителна любов, тя веднага се втурва към следващата- грандиозна, всепоглъщаща, доживотна (най- вероятно!) и не по-малко сърцераздирателна.

Да ѝ се чуди човек на акъла. И аз наистина се чудя- на нейния, на моя и на още стотици хиляди акъли. Чак се замислям кой ни е по- големият проблем- борбата с излишните килограми или нещастните любови, еманципацията или страхът да не бъдем отхвърлени.

Та така- истинският бич за нашата млада, умна, талантлива и красива другарка е нещастната любов.

Именно заради нея тя прекарва десетки часове във фитнеса и после ги обезсмисля с няколко бутилки вино в дългите страдалчески нощи. И пак заради нея косата й е била кестенява, руса, червена, пак кестенява, черна, пак червена и т.н.Понякога дори е пропускала партита, за да си остане вкъщи и да се нареве на спокойствие.

Сега следва плавен преход към същината на моята теза, който започва от добре познатата ни реплика: „Е, що бе, муциии, все на мен? Какво не ми харесва пъъъък???”

Какво не ми харесва? В това се изразява нещастието на любовта. Какво Той не харесва у мен… Той си е позволил да не харесва нещо у нея. Той не ѝ е поставил достатъчно висока оценка и се налага тя да напусне това житейско състезание. Поражение. Разочарование. Обида. Болка от това, че не е достатъчна за някого. Нарцис срещу счупено огледало. Крив образ. В неговите очи тя не е такава, каквато е в своите.

Излиза, че нещастната любов е заменена от чиста проба егоизъм. Дълбоко вкоренен, упорит егоизъм, от който не можем да се отървем, и който глупаво подхранваме с безкрайните си опити да заслужим любовта. Да, г-ца Х е изключително борбено момиче и не би се предала просто ей така. Тя ще заслужи любовта на г-н Б, та ако ще и през ада да мине. Такива закани получава всеки предишен и всеки следващ обект на нейните чувства. И тя се бори. Прави всичко по силите си.

Замислете се колко пъти категорично и решително сте заявявали, че ще се борите за любовта си докрай. Е, преборихте ли се?

Може би в редки случаи стават и обрати. Но в общия…едва ли. Заслепени от обидата, от болката, че сме отхвърлени, от страха, че сме сами отново, не виждаме най- простото нещо на света: любовта ни няма нищо общо с нещастието. Любовта е красива, стимулираща, удовлетворяваща, разнообразна и многопластова. Но любовта е вектор- ние сме нейната начална точка и я насочваме към този, който заслужава, според собствените ни критерии. И нейната големина няма никакво отношение към векторите, които излъчва нашият обект. Любовта е най- красивият вектор в цялата математика, физика и химия. Нека не го бъркаме обаче с имагинерната ни идея за нас самите и това как останалият свят ни възприема.

Така че, мила ми г-це Х, ти също г-це Н, М,Т,Р, да слушат и г-ца Г, Л, А, В- изобщо момичета от градове, села и паланки- току що убихме нещастната любов. Тя вече не е проблем, просто защото не съществува.