Една от причините да няма такава версия са стереотипите за ролята на мъжът и жената в съвременното общество. Можем да продължаваме да си говорим за феминизъм и сексизъм, но истината е, че жените в последните двадесет години са много повече мъже от нас самите.

Ролята на добрата американска съпруга от 50-те, която се грижи за децата, чисти, готви и се усмихва, поливайки цветята в двора я има вече само във филмите. И това не би трябвало да ни плаши, а само да ни радва.

Не се сещам за нещо по-секси от уверена и целенасочена жена, която знае какво и как иска да го постигне. Ето тук идва разломът – в популярната трактовка на „самостоятелна жена“ се визира нещо като Кари Брадшоу, чиято единствена цел е да намери перфектния, изчуквайки половината Ню Йорк.

Набиваното от медиите разбиране, че животът в „Сексът и градът“ е върховното постижение на съвременната култура ни докара един огромен катаклизъм наречен метросексуалност. С няколко думи попадаме в един параграф 22, в които мъжете са изнежени, почервенели от солариум плужеци, които нахакани девойки, на по три коктейла Космополитан, свалят в най-близкия клуб.

За грешната тратковка на „самостоятелна жена“

И така. От една страна имаме представителка на нежния пол, която не може да готви, търси перфектния повече от 20 години, наближава 40-те и най-голямото й достижение е седмична колонка в местния вестник и разпознаване на 8 нюянса на розовото. Това, според нея, я прави самостоятелна жена.

Тя търси мъж, който може да готви, финансово стабилен, добре изглеждащ, трениращ постоянно, интелигентен, необвързан и готов да й даде света в краката. Тя търси всичко, което един мъж трябва е. И съм абсолютно съгласен, че един мъж трябва да може да е всичко това накуп.

От друга страна той очаква, обаче, в замяна същите качества за жената до него. Или поне част от тях. Затова връзките между успелите мъже и жените тип „Сексът и градът“ не продължават дълго. Сори, приказката с принца на бял кон не е за такива като вас.

Тя е за жени, които не се оплакват от това, че не им е купен последния модел обувки на Лубутен. Приказката е за жени, които могат да имат всичко и сами, но позволяват на мъжете да се залъгват, че нещо зависи от тях.

И, повярвайте ми, мъжете оценяват изключително много такива жени. Всичко в такава връзка е заради играта, не заради печалбата. Печалбата е от това, че две осъзнати форми на живот са заедно.

Грозната истина

Грозната истина е, че жените тип „Сексът и градът“ предразполагат развитието на все повече метросексуални обекти. Мъже, изнежени до степен, че не могат да боядисат дори една стая.

Съжалявам, ако съм старомоден, но в това, от мъжка гледна точка, няма нищо похвално. Похвално е един мъж да може да се справя сам, но да позволява на половинката си да му помага. Което ни води до обратния процес.

Реалността е, че останаха малко истински мъже и жени на тази планета. Ако приемаме новата роля на жената и мъжът в съвремието трябва да се сблъскаме и с все „по-мултифункционалната“, да я наречем, роля на половете.

Това се изразява в четири много прости принципа – мъжът трябва да е истински мъж, който от една страна да е мачо, а от друга интериорен дизайнер. Жената трябва да е истинска жена, която от една страна да е изключително нежна, а от друга страна може да смени една крушка.

Като за финал

Една латинска поговорка гласи, че „съдбата обича смелите“. Истински самостоятелната жена е най-секси момичето, с което може да е един мъж. Този, който се откаже от идеята, че ще я срещне, изобщо не заслужава дори да я зърне. За него остават момичетата от „Сексът и градът“.

Текстът: „На изток от рая“